„Два чувала“ – така доайенът на българската журналистика Кеворк Кеворкян озаглави коментара си в социалните мрежи за събитията от последната седмица..
Публикуваме коментара на Кеворк Кеворкян без редакторска намеса
„ДВА ЧУВАЛА
Както вървят нещата, като нищо една заран може да осъмнем с новината, че Отечеството ни любезно е заложено. Това звучи направо страховито, обаче не е сигурно, че ще бъде толкова зле като краен резултат – и без друго и сега никак не е ясно, какво точно се случва с него, а и с всички нас.
Едно поне е очевидно: държавата се проваля във всичките си начинания. Особено зрелищни пропадания наблюдаваме в дотегналите на всички ни избори.
Вече всичко може да се очаква в тукашната Хавра – и колкото повече ще се обезлюдяват изборите, толкова повече ще се превръщат в демонстрация на брутален произвол. А неговите пълномощници повече няма да си губят времето с дребни фалшификации, подкупи и пр. Началото е поставено – по време на последните избори направо са отмъкнали два чувала с бюлетини – или над 700 гласа.
Един конституционен съдия направи следното уточнение: не били откраднати чували, а част от бюлетините в тях; други бюлетини пък били намерени в чували за боклук. За такива „уточнения“ Народа е наредил фразата „Не по врат, ами по шия“.
Аман и от тия чували, сякаш за никъде сме без тях – и изкуствен интелект да крадат, ще го сипват в чували, това между другото.
Сред всичката тази грубиянщина, няма да е чудно, ако се пръкне идеята да се заложи държавата и поне за известно време да се отървем от грижите по нея – очевидно е, че колкото и да се стараят управниците ни, нищо особено не успяват да постигнат. А и някой сякаш нарочно подбира за тази роля такива екземпляри, които дори себе си не могат да проумеят.
Интересно, колко ли ще се изръси онзи, който се навие да ни приеме в залог? Разбира се, тия сметки не са наша работа, а и никой няма да ни пита, освен това те изглеждат донякъде и неприлични. Но пък, от друга страна, идеята си е направо хуманна, особено като се има предвид колко безсрамно се държи държавата с населението си.
Затова – заложете я за максималния срок, който отпуснат, вземете, каквото дадат и беж от тукашните свинщини.
Тия чували не ми излизат от главата. И депутатите се бяха заплеснали по тях. Гледах ги по телевизията, те бяха с единия крак вън от Парламента, ако, разбира се, бъдеха касирани изборните резултати – нещо, което можеше да се случи, ако беше уважен Законът. Но за него най-рядко се сещат тъкмо в Парламента.
Така и депутатите, и конституционните съдии предпочетоха да си живеят с още един грях. Но специално депутатите и с това неудобство ще се справят далеч по-лесно, отколкото с травмата, която им причини мистерията с чувалите.
А тя видимо ги кара да страдат: как са ги откраднали , кой се е сетил за това първи, къде са сега и пр. Личи им, че се измъчват – и това не са пластмасовите гърчове, с които обичайно майсторски ни даряват. Двата чувала за тях са по-важни от всичко останало, което се случва и изговаря в Парламента. Те се усещат изиграни от съперниците си в инфантилното политическо театро, което ни сервират. Укоряват се и трудно прикриват раздразнението си, че те не са се сетили да направят номера с чувалите.
Те владеят други хватки, многократно изпробвани през годините; всичко, за което се сетите от играта на надлъгване с политическите съперници, вече е използвано от тях.
Но да отмъкнеш два чувала бюлетини и така да застрашиш с касиране изборите – това е върхът на ефикасността.
Това е и най-дръзкото посегателство срещу бизнеса с изборните закони; бизнес, който процъфтява с безбройните поправки и допълнения на тези закони, един безсрамен танц – стъпка напред, три назад и така, докато участието в изборите се превърна в мярка за менталното здраве на населението.
За двата чувала незабавно се залепи и Кирчо – все пак, ставаше дума за измами, а в тази област той е безспорен експерт.
Според него, проклетите чували били сетното доказателство, че машинното гласуване е единственият избор – и дори признатите от самия него „ала-бали“ трябва да бъдат приемани само като една артистична притурка, която съпътства и естетизира работата на магичните изборни сандъци, нищо повече.
Номерът с двата чувала, при цялата му примитивност, ни подсеща за Голямата Ала-Бала, от която никога няма да се измъкнем.
Тъй че, сега очаквайте кражбата на машини.
Това е неизбежно. Голямата Ала-Бала се нуждае от все по-радикални прояви. По някое време ще прибягнат и до кражбата на хора. Може би в началото ще се задоволят с един-двама съдии.
Сега е момента да обласкаем нашите политикани, макар и с нещо дребно. Те го заслужават. Може да ги смятате за навлеци, нещо повече – за някаква неописуема паплач, но не можете да отречете простодушното упорство, с което шляпат из мазнята на Голямата Ала-Бала и неуморно търсят нови възможности за оцеляването си.
И то в една градация, която е впечатляваща: започнаха с буйството с чувалите – а сетне за дълго ще се настанят в една нашенска версия на Мъск-изацията – постигната чрез неизбежните за изборните машини мистификации.“
А докато това се случва, народецът ще се раздели и с най-достъпната си фантазия: как някой пречиства Парламента от най-противните екземпляри от политическото Котило.
В чували или без тях.„