Група български адвокати и правозащитници начело със “Сдружение на потърпевшите от частните съдебни изпълнители и съдебната система – Солидарност” са изслушани в четвъртък в Комисията по петиции на Евроапрламента.
Адв. Владислав Янев обяви, че става дума за ограбване на българския народ „по узаконен начин“ чрез банки и ЧСИ-та.„Българските съдилища не зачитат правото на ЕС, то се отхвърля и не се приема в решенията“, каза той. Адвокатът даде пример със съда във Варна, който не е приел текстове от евродирективи понеже нямало анализ за правна съвместимост с местно законодателство.
Владислав Янев даде пример и със съдия от Варна, която е кредитополучател в банката, срещу която разглежда дело от потърпевши потребители. „Адвокатите в ръководството на колегиите защитават интересите на банките“, каза адв. Янев. Според него става дума за „съсипване на гражданите, чуждестранните инвеститори и криза в България.
Правозащитникът Николай Колев – Босия заяви, че банките и ЧСИ-та работят с цел ограбване на гражданите. „В този си законовата рамка в България създава условия за организираните престъпни групи във вида: банка – синдик ЧСИ – районен съдия – прокурор – оценител. Това е дълбоко порочна и неконституционна, несправедлива практика“, каза Николай Колев.
Според Адв. Завен Астадуров в българското общество „има групировки, които са изключително алчни“: „Представете да бъдете изхвърлени от своя дом, без да имате право и да обжалвате. Как е възможно това? В България е възможно всичко“.
Спореднего ЧСИ-тата и банките подправят документи, подвеждат възсрастните хора. „Банките се превърщат в едни чудовища, които унищожават нашия бизнес и изсукват силите от нашата родина“, каза адвокатът. Той призова проверка и разследване на действията на ЧСИ-тата.
Адвокатът Светла Миланова обяви, че „включването на ЧСИ-тата води до задънена улица и не позволява на потребителите да си искат правата“. Българският съд по една или др., причина не приема тези жалби и оплаквания, казва юристът.
Според нея българският потребител се е обезверил в българския съд. „Търси защита“, каза Миланова. Тя призова за строг мониторинг, защото българските институции привидно „правят крачки за промяна на законодателството, но тези промени не се случват докрай“.
От Комисията признаха, че процедурите в наредбите за изпълнение на съдените решения не са хармонизирани с тези на ЕС. Комисията можела да се намеси „единствено, когато европейското законодателство има регулация за конкретни аспекти“.
Оттам припомниха, че през януари 2019 г. ЕК започна процедурата срещу България, включително заради Гражданско-процесуалния кодекс. И с поправките щяло да има повече права за потребителя, за платежно нареждане и правото да предостави договора, преди да бъде издадено решение за заплащане.
„Комисията няма право да се намесва в индивидуални, отделни случаи в българските съдилища, ще наблюдаваме и ще обсъждаме последващи стъпки“, констатираха от ЕП.