Search Suggestions
      неделя, 11.01.26
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          Напрежение в Брюксел: ЕС се опасява, че Тръмп ще придобие Гренландия чрез сделката за Украйна

          Европейският съюз изразява сериозна загриженост относно възможността президентът на САЩ Доналд Тръмп да придобие контрол над Гренландия като част от по-широка сделка, засягаща Украйна. Позовавайки се на свои източници, изданието Politico съобщава, че в Брюксел нарастват опасенията от подновения натиск на Вашингтон.

          - Реклама -

          Когато страните членки на НАТО се договориха да увеличат разходите си за отбрана през изминалото лято, те обсипаха Тръмп с похвали, надявайки се, че дипломатичното ласкателство ще гарантира ангажимента му към алианса. Оказва се обаче, че американският президент е стигнал до различно заключение – че натискът и заплахите са най-ефективният инструмент за влияние над съюзниците. Именно тази тактика той прилага сега в стремежа си да принуди Дания да продаде най-големия остров в света на Съединените щати, демонстрирайки явна враждебност.

          „Той накара всички тези страни да платят справедливата си част за сигурността на НАТО и го направи чрез страх и чиста сила на волята“, коментира високопоставен служител на Белия дом, запазил анонимност. „Той се оказа прав по този въпрос и ще се окаже прав и по този.“

          Европа вече направи значителни отстъпки пред Вашингтон. Освен повишените разходи за отбрана, европейската коалиция пое изцяло финансовата тежест за подкрепата на Украйна с милиарди долари, а ЕС прие 15-процентно американско мито върху повечето европейски стоки, за да предотврати ескалация на търговския конфликт.

          Амбициите на Тръмп към Гренландия, подкрепяни от висши сътрудници, се засилиха непосредствено след успешната военна операция за отстраняване на венецуелския диктатор Николас Мадуро.

          „Това е много ефективно послание“, отбелязва служителят на Белия дом. „Сега всички знаят, че Америка не си играе, особено в момента.“

          Самият Тръмп заяви пред журналисти в Белия дом, че поемането на контрола над територията е неизбежно:

          „Ще направим нещо по отношение на Гренландия, дали им харесва или не, защото ако не го направим, Русия или Китай ще завземат Гренландия, а ние не искаме да имаме Русия или Китай за съседи“, категоричен бе президентът. „Бих искал да сключим сделка по лесния начин, но ако не го направим по лесния начин, ще го направим по трудния начин.“

          Дания управлява Гренландия от около 300 години. Исторически прецедент за сделка има – през 1916 г. САЩ признават интересите на Копенхаген на острова в замяна на Датските Западни Индии (днешните Американски Вирджински острови).

          Датските власти, заедно с шестима европейски лидери, излязоха със съвместно изявление, подчертавайки, че Дания и Гренландия са тези, които „решават въпросите, отнасящи се до Дания и Гренландия“. Въпреки това, напрежението расте преди срещата на държавния секретар Марко Рубио с датския му колега във Вашингтон. Според източници, Рубио е уверил законодателите, че целта е покупка, а не незабавна военна операция.

          Стилът на Тръмп не е непознат за Европа. Още на срещата на върха на НАТО в Брюксел през 2018 г. той заплаши с напускане на алианса. Руската инвазия в Украйна през 2022 г. и опасенията от оттегляне на САЩ в крайна сметка принудиха страните членки да увеличат военните си бюджети.

          Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас изрази тревогата на съюза:

          „Посланията, които чуваме относно Гренландия, са изключително обезпокоителни“, заяви Калас в Кайро. „Проведохме дискусии сред европейците дали това е реална заплаха и ако е така, какъв би бил нашият отговор?“

          В опит да намери лобистка подкрепа, датското посолство нае компанията Mercury Public Affairs, свързана с началника на кабинета на Белия дом Сузи Уайлс. По време на срещи в Конгреса, датският посланик Йеспер Мьолер Сьоренсен и представителят на Гренландия Якоб Исбосетсен „изразиха отвореност да обсъдят всяка мярка, която би подобрила сигурността на Съединените щати, като същевременно зачитат суверенитета на Кралство Дания“, съобщи конгресменът Майк Флъд.

          За сравнение, по време на Студената война САЩ поддържаха 10 000 войници и множество бази в Гренландия, докато днес разполагат с една база и около 200 военни.

          Европейският съюз изразява сериозна загриженост относно възможността президентът на САЩ Доналд Тръмп да придобие контрол над Гренландия като част от по-широка сделка, засягаща Украйна. Позовавайки се на свои източници, изданието Politico съобщава, че в Брюксел нарастват опасенията от подновения натиск на Вашингтон.

          - Реклама -

          Когато страните членки на НАТО се договориха да увеличат разходите си за отбрана през изминалото лято, те обсипаха Тръмп с похвали, надявайки се, че дипломатичното ласкателство ще гарантира ангажимента му към алианса. Оказва се обаче, че американският президент е стигнал до различно заключение – че натискът и заплахите са най-ефективният инструмент за влияние над съюзниците. Именно тази тактика той прилага сега в стремежа си да принуди Дания да продаде най-големия остров в света на Съединените щати, демонстрирайки явна враждебност.

          „Той накара всички тези страни да платят справедливата си част за сигурността на НАТО и го направи чрез страх и чиста сила на волята“, коментира високопоставен служител на Белия дом, запазил анонимност. „Той се оказа прав по този въпрос и ще се окаже прав и по този.“

          Европа вече направи значителни отстъпки пред Вашингтон. Освен повишените разходи за отбрана, европейската коалиция пое изцяло финансовата тежест за подкрепата на Украйна с милиарди долари, а ЕС прие 15-процентно американско мито върху повечето европейски стоки, за да предотврати ескалация на търговския конфликт.

          Амбициите на Тръмп към Гренландия, подкрепяни от висши сътрудници, се засилиха непосредствено след успешната военна операция за отстраняване на венецуелския диктатор Николас Мадуро.

          „Това е много ефективно послание“, отбелязва служителят на Белия дом. „Сега всички знаят, че Америка не си играе, особено в момента.“

          Самият Тръмп заяви пред журналисти в Белия дом, че поемането на контрола над територията е неизбежно:

          „Ще направим нещо по отношение на Гренландия, дали им харесва или не, защото ако не го направим, Русия или Китай ще завземат Гренландия, а ние не искаме да имаме Русия или Китай за съседи“, категоричен бе президентът. „Бих искал да сключим сделка по лесния начин, но ако не го направим по лесния начин, ще го направим по трудния начин.“

          Дания управлява Гренландия от около 300 години. Исторически прецедент за сделка има – през 1916 г. САЩ признават интересите на Копенхаген на острова в замяна на Датските Западни Индии (днешните Американски Вирджински острови).

          Датските власти, заедно с шестима европейски лидери, излязоха със съвместно изявление, подчертавайки, че Дания и Гренландия са тези, които „решават въпросите, отнасящи се до Дания и Гренландия“. Въпреки това, напрежението расте преди срещата на държавния секретар Марко Рубио с датския му колега във Вашингтон. Според източници, Рубио е уверил законодателите, че целта е покупка, а не незабавна военна операция.

          Стилът на Тръмп не е непознат за Европа. Още на срещата на върха на НАТО в Брюксел през 2018 г. той заплаши с напускане на алианса. Руската инвазия в Украйна през 2022 г. и опасенията от оттегляне на САЩ в крайна сметка принудиха страните членки да увеличат военните си бюджети.

          Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас изрази тревогата на съюза:

          „Посланията, които чуваме относно Гренландия, са изключително обезпокоителни“, заяви Калас в Кайро. „Проведохме дискусии сред европейците дали това е реална заплаха и ако е така, какъв би бил нашият отговор?“

          В опит да намери лобистка подкрепа, датското посолство нае компанията Mercury Public Affairs, свързана с началника на кабинета на Белия дом Сузи Уайлс. По време на срещи в Конгреса, датският посланик Йеспер Мьолер Сьоренсен и представителят на Гренландия Якоб Исбосетсен „изразиха отвореност да обсъдят всяка мярка, която би подобрила сигурността на Съединените щати, като същевременно зачитат суверенитета на Кралство Дания“, съобщи конгресменът Майк Флъд.

          За сравнение, по време на Студената война САЩ поддържаха 10 000 войници и множество бази в Гренландия, докато днес разполагат с една база и около 200 военни.

          google-news
          Последвайте Евроком в Google News

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          Опозиционен кмет в Унгария премахна антиевропейските и антиукраинските билбордове

          В един от най-големите градове в Унгария бяха предприети решителни мерки срещу визуалната политическа агитация. Кметът на населеното място, който е представител на опозицията,...

          Австрийците настояват за по-строги мерки срещу мигрантите и трафикантите

          Значително мнозинство от австрийското общество се обявява за втвърдяване на курса по отношение на миграционната политика и бежанците. Тази тенденция се потвърждава от данните...

          Ураганни ветрове и торнадо в Гърция

          Мощен атмосферен фронт предизвика сериозни щети и хаос в редица райони на Гърция. Според данните на Националната обсерватория в Атина, поривите на вятъра в...

          21 КОМЕНТАРА

          1. Днес Тръмп иска Гренландия, а след туй ще поиска част от Европа!
            ЕС ще продължава да мълчи от страх да не се разпадне!

          2. Ето сам го каза “ Америка не иска да има за съсед Китай или Русия”??!!
            Ами поради тази причина и Русия влезе във Украйна !?

          3. Тръмп дали обмисля връщането на Аляска на изконния и собственик? С толкова екстремни послания към целия свят Тръмп сам си приключва политическата кариера и сериозно натиска да се превърне в „последния американски президент“

            • Севда Керимова не не са луди а целенасочено ще унищожат огромен брой от населението . Правили са го и до сега но сега вече вдигат мащабите и не се прикриват . В момента , когато се почувстват , че могат да се защитят надеждно за много години , ще направят и ядрена война . Технологично още не са на това ниво очевидно . Но са ни подготвили много изненади в следващите няколко години .

          4. „Арктическо възпиране“ на Китай е още преди Тръмп!
            През май 2013 г. администрацията на Обама публикува първата „Национална стратегия за Арктическия регион“. В нея за първи път черно на бяло бе записано, че САЩ ще защитават националните си интереси чрез „проектиране на суверенитет“ и че регионът трябва да остане свободен от конфликти. Това беше директен отговор на засилените китайски научни експедиции и претенции.
            Самопровъзгласяването на Китай за „близко-арктическа държава“ (near-Arctic state) в тяхната „Бяла книга“ за Арктика от 2018 г. беше повратният момент, който превърна икономическото им проникване в открита заплаха за националната сигурност на САЩ.
            Фокусирането само върху медийното говорене на Тръмп пропуска голямата картина на една последователна, десетилетна държавна стратегия на САЩ. Въпросът за Гренландия не е „ексцентрична хрумка“, а въпрос на национално оцеляване и контрол над Арктика, който се преследва от администрациите както на Демократите, така и на Републиканците.
            Гренландия е част от така наречената GIUK пролука, морски коридор между Гренландия, Исландия и Обединеното кралство – жизненоважен за наблюдение на руски и китайски кораби и подводници. Ако Русия или Китай контролират база в Гренландия, те „затварят“ НАТО в Северния Атлантик.
            Пекин се обяви за „близко-арктическа държава“ (near-Arctic state), въпреки че е на хиляди километри. САЩ разбраха, че Китай не иска просто летища, а логистични възли, които по-късно могат да приемат военни кораби.
            Китай от много години настоява и прави всичко възможно, за да придобие Гренландия, или поне част от нея.
            Случаят с военноморската база Грьонедал през 2016 г. е ключов момент, който илюстрира как администрацията на Обама започна активно да противодейства на китайското икономическо и стратегическо проникване в Арктика. Датското правителство блокира опит на китайска компания да закупи старата американска военноморска база Грьонедал след консултации със САЩ.
            Въпреки че вече не е на власт, политиката на администрацията на Обама за арктическата отбрана накара Дания да изпревари китайска държавна компания China Communications Construction и да самофинансира изграждането на три ключови летища в Гренландия, за да предотврати китайското участие.
            Опасенията, че китайските инвестиции в летищата на Гренландия в Нуук, Илулисат и Какорток биха довели до „дългов капан“ и китайско присъствие близо до базата Туле (сега Питуфик), накараха Дания да предостави държавно финансиране и нисколихвени заеми, за да измести ССС.
            Към края на мандата на Обама, САЩ изразиха сериозни опасения относно плановете на китайски държавни компании да инвестират в минния сектор и инфраструктурата на Гренландия. Вашингтон разглеждаше тези проекти като активи с двойно предназначение, които биха могли да застрашат сигурността на НАТО в Арктика.
            Вашингтон и Копенхаген определиха проектите за добив на редкоземни елементи като рискови, тъй като Китай вече доминира в тези глобални вериги за доставки.
            Този подход на администрацията на Обама положи основите за още по-активна политика от страна на следващите администрации на САЩ, която през 2020 г. включваше откриването на американско консулство в Нуук и предоставянето на пакети за икономическа помощ за Гренландия.
            Китай продължава усилията си да установи присъствие на острова, интегрирайки го в своята стратегия „Полярен път на коприната“, докато САЩ предприемат все по-директни стъпки за блокиране на тези амбиции.
            Исландия категорично отказва да продава земя на Китай и зае твърда позиция срещу продажбите на земя на Китай, най-известният пример за което е случаят с китайския милиардер Хуан Нубо.
            Отказът на Исландия да продава земя на китайски организации се превърна в модел за други скандинавски страни, които също затегнаха законите си относно чуждестранните инвестиции в стратегически сектори.
            Това, което в момента виждаме като открита конфронтация с Китай в Арктика, е всъщност третата фаза на план, задействан преди повече от десетилетие. Тръмп просто използва по-шумна реторика за една вече установена държавна машина на „възпиране“.
            /В съвременната геополитика съществуването на два паралелни канала за комуникация не е просто теория, а утвърдена практика. Дипломатите често наричат това „Дипломация на две писти“ (Track I and Track II diplomacy), но днес те са по-скоро „Шоу канал“ и „Реален канал“/

          5. И ще я вземе.Все си мисля,че там в Аляска се разбраха- Гренландия за САЩ,те вече казаха западното полукълбо, Украйна за РФ, Тайван за Китай.За незнаещите Дания придобива Гренландия при един съюз с Норвегия,който при Наполеоновите войни се разпада и Гренландия остава датска,но това не е фиксирано в международни документи.Сега четох,че глупавите евробюрократи искали санкции да налагат на САЩ.Всички обаче виждаме,че ЕС отдавна не е субект,а обект в геополитиката.Така,че решението няма да е тяхно

          6. След това да се готви Канада!
            Западното полу кълбо под властта на САЩ,а източното кой както може, но не напълно!

          ОСТАВИ КОМЕНТАР

          Моля, въведете коментар!
          Моля, въведете името си тук

          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ

          Зареждане…

          Зареждане…

          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions