Митът за успешния управленски модел на Виктор Орбан е изправен пред най-сериозното си изпитание само седмици преди парламентарните избори в Унгария. Докато премиерът разчита на наратив за стабилност, данните показват икономическо изоставане и задълбочаваща се демографска криза. Последното социологическо проучване от края на февруари отчита убедителна преднина за опозиционната партия „Тиса“ на Петер Мадяр, която събира 55% подкрепа сред твърдо решилите да гласуват.
Външната политика на Будапеща обаче остава активна в посока Балканите чрез оста сръбския президент Александър Вучич. Основен елемент в тази стратегия е подкрепата за управлението в Скопие. Още през декември Орбан определи ВМРО-ДПМНЕ като една от най-успешните политически сили в Европа. Зад дипломатическите фрази стоят конкретни финансови лостове, медийни придобивания в Северна Македония и отпускане на заеми с китайски произход през унгарски банки.
Влиянието на Будапеща върху процесите в Скопие стана видимо и в европейските институции. През лятото на 2025 г. евродепутатите от „Фидес“ блокираха български поправки в доклад на ЕП, изискващи уточнението „съвременен“ пред формулировката за македонския език и идентичност. Докладчикът за Северна Македония Томас Вайц тогава предупреди, че подобни маневри не бива да спират конституционните реформи. В онзи период Вайц разкри, че е получил заплахи за живота си заради работата си по досието.
Вътрешнополитическата картина в Унгария противоречи на твърденията за просперитет. Страната е сред държавите с най-ниско индивидуално потребление в ЕС – 27% под средното ниво за 2024 г. Демографският срив се ускорява, като коефициентът на плодовитост падна до 1,31 деца на жена през 2025 г., а броят на новородените достигна историческо дъно.
Геополитическият курс на Орбан залага на сближаване с Китай и Русия, превръщайки Унгария във входна точка за китайски инвестиции в Европа. Премиерът открито подкрепя Доналд Тръмп, който го определи като „силен човек“. Тази политика обаче изолира Будапеща от европейските партньори и поставя под въпрос единството на Съюза спрямо Пекин.
Окончателната присъда за този модел ще бъде дадена на вота на 12 април. При сегашната дистанция от 20 пункта между „Тиса“ и „Фидес“, опозицията има реален шанс да сложи край на 16-годишното управление на Виктор Орбан.