Журналистката и телевизионна легенда Даниела Кънева си отиде от този свят, оставяйки след себе си внушително журналистическо наследство, хиляди почитатели и неизличим отпечатък в българските медии. Нейният колега и приятел Георги Милков сподели трогателен личен спомен от последното им пътуване заедно – в Индия през 2019 година.
„Да отидеш в Индия може да е интересно, вълнуващо, предизвикателно и още какво ли не, но да отидеш в Индия с Даниела Кънева е невъобразимо изживяване с разтърсващ магнитуд“, пише Милков.
По думите му, въпреки здравословните затруднения в последните години от живота ѝ, Кънева остава несломима, винаги с микрофон в ръка, търсеща новината, жива и страстна до последния си професионален миг.
Даниела Кънева е известна с десетки репортажи от военни конфликти по цял свят – Виетнам, Иран, Ирак, Шри Ланка, Кашмир, Техеран по време на революцията, а също и с исторически интервюта с големи фигури като Индира Ганди, Раджив Ганди и Соня Ганди. Именно последното интервю с Раджив Ганди, дадено малко преди да загине в атентат през 1991 г., я утвърждава като световно признат журналист.
„Ако съм отишла някъде и не съм направила интервюто, значи съм умряла по пътя“ – така описваше мисията си самата Кънева.
Милков разказва как в Делхи, сред хаоса и тълпите, непознати индийци я разпознават на улицата, обграждат я, искат да говорят с нея. Млади журналисти ѝ искат интервюта, а европейските ѝ колеги, озадачени от вниманието, питат коя е тази жена.
„Чувал ли си за Махатма Ганди?“, отговаря Георги Милков на един от тях. „Това е единственият Ганди, с когото тя не е правила интервю, защото не е живяла по негово време.“
Кънева не просто отразяваше събития – тя беше на мястото на събитието, често с риск за живота си, за да разкаже истината. Арестувана в Техеран, едва оцеляла в атентат в Индия, нарочвана, уволнявана и връщана – тя винаги се завръщаше с история. За професионалисти като нея често се казва, че са по-големи от времето, в което живеят.
„Никой не може да си позволи да пенсионира една легенда“, написа Милков още през 1999 г., когато БНТ се опитва да я отстрани от ефир.
На въпрос защо Даниела Кънева буди такъв интерес, Милков отговаря просто:
„Тя е жива легенда.“
Сега тя вече е безсмъртна част от историята на българската журналистика – класа, която, както отбелязва авторът, оттук нататък може би ще се среща само в „мавзолеите на нашата вечна любов към професията“.