Днес се навършват 36 години от 10 ноември 1989 г. — датата, която бележи началото на демократичния преход в България. В този ден, след повече от три десетилетия на власт, генералният секретар на Българската комунистическа партия Тодор Живков беше свален от поста си.
„Безкръвна смяна“, както ще я нарекат по-късно, настъпва по време на Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП, където решението е официализирано.
- Реклама -
Свалянето на Живков е инициирано от Петър Младенов — тогава член на Политбюро, и Андрей Луканов, кандидат-член на същия орган. Те организират искането за оставка, подкрепено от Москва, а пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет.
Натискът от Москва и краят на една епоха
Принудителната оставка е подадена ден по-рано – на 9 ноември, същия ден, в който пада и Берлинската стена. В периода между 6 и 9 ноември Живков провежда поредица от срещи със съветския посланик генерал Виктор Шарапов – представител на КГБ, който донася волята на Кремъл. Подобно на останалите комунистически лидери в Източна Европа, и Живков е сменен с човек, лоялен на Москва – външния министър Петър Младенов, който обявява оставката му с думите за „заслужен отдих“.
Грохналият Тодор Живков, с безпомощен поглед, наблюдаваше новия си заместник – символ на края на епохата му.
Фалит и наследство
Когато напуска властта на 78-годишна възраст, България е на ръба на фалита – с външен дълг от близо 11 млрд. долара и вътрешен дълг от 26 млрд. лева. Живков завещава на страната трети фалит по време на управлението си (след 1960 и 1977 г.). Този външен дълг е изплатен едва през 2015 г., 26 години след падането на режима.
През есента на 1990 г. българите вече усещат мащабите на разрухата – празни магазини, шоково поскъпване и дълбока икономическа криза.
Закъснелите признания
Половин година след свалянето си, през пролетта на 1990 г., арестуваният Тодор Живков признава пред прокурорите:
„Чувствам известна вина, че се стигна до това кризисно състояние в нашата икономика… Никой не може да ме убеди, че може да се изгради социализъм с буржоазно-помешчишка Русия.“
„Аз не твърдя, че народът е живял в изобилие – такова беше времето. Идеализирахме Съветския съюз. Бяхме в плен на илюзията, че победата на социализма е гарантирана.“
Живков така и не признава пълната си отговорност пред обществото, но думите му остават като късно признание на провала на системата, която сам олицетворяваше.
Днес се навършват 36 години от 10 ноември 1989 г. — датата, която бележи началото на демократичния преход в България. В този ден, след повече от три десетилетия на власт, генералният секретар на Българската комунистическа партия Тодор Живков беше свален от поста си.
„Безкръвна смяна“, както ще я нарекат по-късно, настъпва по време на Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП, където решението е официализирано.
- Реклама -
Свалянето на Живков е инициирано от Петър Младенов — тогава член на Политбюро, и Андрей Луканов, кандидат-член на същия орган. Те организират искането за оставка, подкрепено от Москва, а пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет.
Натискът от Москва и краят на една епоха
Принудителната оставка е подадена ден по-рано – на 9 ноември, същия ден, в който пада и Берлинската стена. В периода между 6 и 9 ноември Живков провежда поредица от срещи със съветския посланик генерал Виктор Шарапов – представител на КГБ, който донася волята на Кремъл. Подобно на останалите комунистически лидери в Източна Европа, и Живков е сменен с човек, лоялен на Москва – външния министър Петър Младенов, който обявява оставката му с думите за „заслужен отдих“.
Грохналият Тодор Живков, с безпомощен поглед, наблюдаваше новия си заместник – символ на края на епохата му.
Фалит и наследство
Когато напуска властта на 78-годишна възраст, България е на ръба на фалита – с външен дълг от близо 11 млрд. долара и вътрешен дълг от 26 млрд. лева. Живков завещава на страната трети фалит по време на управлението си (след 1960 и 1977 г.). Този външен дълг е изплатен едва през 2015 г., 26 години след падането на режима.
През есента на 1990 г. българите вече усещат мащабите на разрухата – празни магазини, шоково поскъпване и дълбока икономическа криза.
Закъснелите признания
Половин година след свалянето си, през пролетта на 1990 г., арестуваният Тодор Живков признава пред прокурорите:
„Чувствам известна вина, че се стигна до това кризисно състояние в нашата икономика… Никой не може да ме убеди, че може да се изгради социализъм с буржоазно-помешчишка Русия.“
„Аз не твърдя, че народът е живял в изобилие – такова беше времето. Идеализирахме Съветския съюз. Бяхме в плен на илюзията, че победата на социализма е гарантирана.“
Живков така и не признава пълната си отговорност пред обществото, но думите му остават като късно признание на провала на системата, която сам олицетворяваше.
От тази дата започна разграбването на България! Сложете черна лента, когато празнувате !