Спор в ОбС-Бургас за анаеробната инсталация: Кметът Николов защити екопроекта с аргументи за бъдещето

По време на последното за годината заседание на Общинския съвет в Бургас се разрази остра дискусия относно ефективността на анаеробната инсталация за биоразградими отпадъци. Представители на опозицията отправиха критики към общинската администрация, изтъквайки аргумента, че съоръжението работи на загуба и се превръща в пасив за бюджета. В отговор кметът Димитър Николов и неговият екип представиха подробни аргументи в защита на стратегическата инвестиция.

Инсталацията, която бе изградена и официално открита през 2023 г., е сред малкото подобни в страната. Тя използва високотехнологични методи за преработка на биоотпадъци чрез бактерии в безкислородна среда, като крайните продукти са компост и метан за производство на електроенергия. Въпреки че принципите на работа са известни от две години, темата предизвика напрежение в заседателната зала.

Кметът на Бургас бе категоричен в отговора си към критиците. „Изглежда грешно сте разбрали, колеги. Това не е бизнес за печалба. През 2015 г. проведохме анкети за разделното събиране, това беше и първата ни стъпка към изграждането на системи за разделно събиране. 90% от анкетираните тогава казват, че са твърдо „за“ разделното събиране, но няма изградена инфраструктура. Скоро ЕК ще забрани депонирането на такива биоотпадъци. Тогава ще започнем да плащаме луди глоби всеки ден, ако сами не изградим, с кредит, анаеробни инсталации. Това е бавен процес, с който се инвестира в бъдещето. Нормално е и колегите от Германия, които построиха по свой модел инсталацията, ни казаха, че в първите години се работи на загуба – докато хората се научат да събират разделно. И аз смея да кажа, че в бъдеще нашата анаеробна инсталация ще бъде на печалба. А позитивният ефект от нея ще се вижда тепърва“, заяви Димитър Николов.

В дебата се включи и заместник-кметът по екология Весна Балтина, която разясни икономическата логика зад проекта, предупреждавайки за цената на бездействието.

„Община Бургас плаща 13.10 лв. за обезпечение и по 99 лв./тон за обезпечаване на това, което депонираме. И тези разходи се натрупват. Натрупват се и още, когато някой хвърли разградим биоотпадък с опаковката в кафевите контейнери. Плащаме защото веднъж тези отпадъци се откарват до депото, после се сортират, сепарират и накрая се депонират. Освен икономически загуби, знаете и какви са екологичните загуби, които понасяме. Всяка пластмаса, която попадне на депо, има различен период на разграждане, някои от тях по 100 и повече години. А биоразградимите отпадъци, които попадат на депо, са тези, които генерират най-вредни емисии – правилото е 1:1 – за всеки тон такъв отпадък се генерира 1 тон въглероден диоксид, за компенсация на който трябва да засадим над 40 дръвчета“, обясни Балтина.

Подкрепа за екологичния аспект изрази и Иво Баев, който акцентира върху здравните ползи: „Анаробните инсталации унищожават ефективно на 90% от вредните микроорганизими. Вие говорите за пари. А всъщност дискусията е за здраве“.

В крайна сметка Общинският съвет прие предложението експлоатацията на съоръжението да се поеме от ОП „Чистота еко“. Предприятието ще обслужва териториите на общините Бургас, Несебър и Поморие, като последните две общини ще получат безвъзмездно и специализирани автомобили за сметосъбиране.