Встъпването на Борис Джонсън в премиерския пост бе белязано от поредица важни оставки. Така, веднага след последната реч на министър-председателя в парламента, финансовият министър Филип Хамънд, който се смяташе за най-сериозен противник на Джонсън, подаде оставка.
Още преди назначаването на Джонсън за ръководител на правителството, Дейвид Гок, министър на правосъдието, Дейвид Лидингтън, министър на кабинета, и Рори Стюарт, министър на международното развитие, и Грег Кларк, министър на бизнеса, енергетиката и индустриалната стратегия, също подадоха оставка. Всички те се противопоставят на идеята за Brexit без сделка.
И след като Джонсън пристигна на Даунинг стрийт като нов премиер, министърът на отбраната и ръководителят на британското външно министерство обявиха оставката си от поста. Пени Мордън остана на поста началник на военната служба само 85 дни. Джереми Хънт, като ръководител на Министерството на външните работи, ръководи предизборната кампания като основен съперник на Джонсън в борбата за поста на лидер на Консервативната партия и премиера на страната. Както се вижда от изтичането на информация в пресата, по-рано Хънт отказал от поста на министъра на отбраната, предложен му от Джонсън, който, в сравнение с поста на външен министър, има малко по-нисък статут.
В допълнение към Мордонт и Хънт, оставки подадоха министърът на транспорта Крис Грейлинг, министърът на образованието Деймън Хинт, министърът на външната търговия Лиам Фокс, министърът на регионалните въпроси и местното управление Джеймс Брокеншир, министърът на Шотландия Дейвид Мандел, министърът на Северна Ирландия Карън Брадли и министърът на цифровите технологии, култура, медии и спорт Джереми Райт и лидерът на Камарата на общините Мел Страйд.