Българското правителство работи активно по националния План за възстановяване и устойчивост, втората му ревизия е публикувана и е в процес на обсъждане с Европейската комисия. Това каза председателят на Комисията по околната среда и водите Ивелина Василева при участието си в интерпарламентарна конференция, част от Европейската парламентарна седмица. Това съобщиха от пресцентъра на Народното събрание.

В изказването си, в рамките на дискусионен панел, посветен на Механизма за възстановяване и устойчивост и Европейския зелен пакт, Василева подчерта, че времето е от ключово значение. Тя изрази надежда процесът на оценка от страна на ЕК да приключи възможно най-скоро.

Председателят на Комисията по околната среда и водите посочи, че 47% от мерките в националния План са насочени към зеления преход, а стълб „Зелена България“ включва реформи в три ключови сектора - нисковъглеродна икономика, биоразнообразие и устойчиво селско стопанство. На практика обаче „зелената линия“ минава през всички политики и области на социално-икономическия живот, които засяга Планът, предвидени са мерки и реформи, които пряко допринасят за климатичната неутралност, кръговата икономика, подобряването на качеството на въздуха и управлението на водите, каза Ивелина Василева.

По думите й „зелената“ трансформация на Европа е възможност, но е нужна повече яснота и фокус върху предимствата и предизвикателствата, свързани с прехода на всяка от държавите-членки. Страна като България може да срещне повече трудности, предвид въглеродно интензивния енергиен сектор или високия процент защитени зони в екологичната мрежа НАТУРА 2000, добави председателят на КОСВ.

В рамките на конференцията заместник-председателят на ЕК, отговарящ за Европейския зелен пакт, Франс Тимерманс каза, че всеки от националните планове допринася за зелената трансформация на ЕС и посочи, че някои от страните вече са готови. Той подчерта значението на решенията, които държавите вземат и инвестициите, които правят, за качеството на европейското възстановяване и за бъдещите поколения, защото „няма ваксина за промените в климата и загубата на биоразнообразие“.