Методи Лалов: През юли месец Демократична България внесе предложения за изменение на Конституцията
Коментар във Фейсбук
През юли месец Демократична България внесе в Народното събрание предложения за изменение на Конституцията и законодателството, припомни в социалните мрежи Методи Лалов и добави, че едно от тях е за "общество и институции, освободени от сянката на комунистическия режим чрез последователна лустрация на висши публични длъжности в секторите национална сигурност, отбрана, вътрешен ред, правосъдие – за период от 10 години (до 2030 г.)".
Въвежда се като институт на неизбираемост в съответните глави на Конституцията.
Законова делегация, която да позволи развиване на уредбата в специален закон, който да гарантира възможност за оспорване (вкл. по съдебен ред) на констатациите за съпричастност към репресивните органи на тоталитарния режим.
Въпреки установеното лустрационно основание, лицето може да бъде назначено или да продължи да заема длъжността, ако приеме да се извърши цялостна проверка на неговия интегритет, вкл. на лоялност към демократичните ценности и принципи и покрие определените стандарти.
Лустрационни основания: установена принадлежност към комунистическите служби за сигурност (щатни и нещатни сътрудници), други репресивни органи на режима, както и заемане на висши ръководни позиции в комунистическата партия. Конкретните основания за лустрация ще бъдат уредени в специален закон
Мотиви: Представените мерки включват конституционни и законодателни промени, които да направят възможна решителна лустрация, макар и ограничена по време и обхват сред лицата, заемащи висши публични длъжности. Предлага се лустрацията да обхване както проверка за „чисто минало“ (липса на принадлежност към комунистическите служби за сигурност или заемането на висши ръководни позиции в комунистическата партия), така и проверка за интегритета на кандидатите за висши публични длъжности, вкл. на тяхната лоялност към демократичните ценности и принципи.
Основанията и процедурите са съобразени с препоръките и стандартите на Съвета на Европа (Резолюция № 1096 от 1996 на ПАСЕ; Доклад на Комисията до Европейския парламент и до Съвета – Паметта за престъпленията, извършени от тоталитарните режими в Европа -COM/2010/0783 окончателен; Резолюция на Европейския парламент от 2 април 2009 г. относно „Европейската съвест и тоталитаризма“), както и със съдебната практика на Европейския съд по правата на човека.
Обхват на прилагане: за заемащите висши/ръководни публични длъжности в държавните органи, пряко свързани със сигурността и/или отбраната на страната (МС, МВР, МО, МВнР, службите за сигурност – ДАНС, ДАР, ДАТО, НСО, СВИ, СВП; ДКСИ);
в сектор „Правосъдие“ (МП; ВСС; органите на съдебната власт – съдилища, прокуратура и следствие; Инспекторат към ВСС) от окръжно и по-високо ниво (апелативно и върховно);
в Конституционния съд;
в независими контролни и регулаторни органи – Комисия за защита от дискриминация, омбудсман, Комисия за защита на конкуренцията, Комисия за финансов надзор, КЗЛД.
– Ограничение за лицата, заемащи по-ниски длъжности (експертни и технически) за достъп до класифицирана информация, ако покриват лустрационните основания.