Страните от ЕС имат пет години, за да се подготвят за война с Русия, според военен план, който ще бъде представен от Европейската комисия, пише Politico.
„До 2030 г. Европа се нуждае от достатъчно силна европейска отбранителна позиция, за да може надеждно да възпира противниците си и да реагира на всякакви актове на агресия“, се казва в проектоплана, който беше обсъден от министрите на отбраната, преди да бъде представен на колегията на комисарите. Документът ще бъде представен на лидерите на ЕС следващата седмица.
„Демилитаризирана Русия представлява постоянна заплаха за европейската сигурност в обозримо бъдеще“, се отбелязва в документа.
Медията съобщава, че въпреки че страните от ЕС бързо увеличават бюджетите си за отбрана, по-голямата част от тези разходи „остава предимно национални по своя характер, което води до фрагментация, нарастващи разходи и липса на оперативна съвместимост“.
Изпълнителният орган на ЕС призовава столиците да купуват съвместно оръжия и иска поне 40% от обществените поръчки за отбрана да се извършват чрез съвместни договори до края на 2027 г. – в момента цифрата е по-малко от една пета. Планът също така определя цели за поне 55% от доставките на оръжие от ЕС и Украйна до 2028 г. и поне 60% до 2030 г.
Документът подробно описва редица приоритети.
Една от ключовите цели е да се преодолеят пропуските в способностите на ЕС в девет области: противовъздушна и противоракетна отбрана, системи за поддръжка, военна мобилност, артилерийски системи, изкуствен интелект и киберзащита, ракети и боеприпаси, дронове и системи за борба с дронове, системи за сухопътен бой и морска отбрана.
В плана се споменават и области като отбранителна готовност и ролята на Украйна, която ЕС възнамерява да въоръжи и подкрепи, за да се превърне в „стоманен таралеж“, способен да възпира руската агресия.
Журналистите отбелязват, че документът включва срокове за три ключови проекта: „Наблюдение на източния фланг“, което интегрира наземни отбранителни системи със системи за противовъздушна отбрана и борба с дронове; „Европейската стена от дронове“, предложена наскоро от Комисията за защита на източните страни; „Европейският въздушен щит“, който създава многопластова система за противовъздушна отбрана; и „Отбранителен космически щит“, който защитава космическите активи на блока.
Комисията очаква лидерите на ЕС да одобрят тези три проекта до края на годината.
За да се постигне готовност до 2030 г., проектите във всички приоритетни области трябва да бъдат стартирани през първата половина на 2026 г. До края на 2028 г. трябва да бъдат изпълнени проекти, договори и финансиране, за да се преодолеят най-належащите пропуски.
Комисията също така иска да картографира увеличения производствен капацитет, необходим за справяне с тези пропуски, както и да идентифицира рисковете и пречките във веригата за доставки за критични материали. Това може да предизвика противоречия, тъй като европейската индустрия традиционно не е склонна да споделя твърде много информация за производството и веригите за доставки с Брюксел.
Въпросът за финансирането
Документът посочва, че ЕС ще помогне за мобилизирането на до 800 милиарда евро за отбрана, включително програмата SAFE със 150 милиарда евро заеми за оръжие, Европейската програма за отбранителна промишленост (EDIP) на стойност 1,5 милиарда евро, която все още е в процес на преговори, Европейския фонд за отбрана и, след като бъде приет през 2027 г., следващия многогодишен бюджет на блока.
В него се подчертава, че „държавите членки са и ще останат суверенни по въпросите на националната отбрана“. Въпреки предпазливата формулировка, някои държави-членки се съпротивляват на разширената роля на ЕС в отбраната.
Медиите съобщават, че военният план, който се разработва от лятото, се опитва да отговори на опасенията на целия блок, а не само на страните, най-застрашени от Русия. Обръщайки внимание на южноевропейските страни като Италия и Испания, документът твърди, че „Европа не може да си позволи да бъде сляпа за заплахите от други части на света“, визирайки Близкия Изток и Африка.
В проекта се подчертава също, че ЕС ще координира тясно действията си с НАТО. Алиансът и някои столици обаче са обезпокоени от създаването на паралелна отбранителна структура от Брюксел, което би могло да усложни военното планиране, вместо да се интегрира с НАТО.
Целта е да се даде възможност на ЕС да стане по-независим в един значително по-опасен свят.