Специалният представител на унгарския премиер Виктор Орбан за Западните Балкани Жолт Бунфорт определи като „пародия“ факта, че Северна Македония стои на прага на Европейския съюз повече от две десетилетия. По време на визитата си в Скопие той подчерта, че ако процесът се основава на заслуги, страната и регионът отдавна е трябвало да получат пълноправно членство.
Бунфорт проведе среща със заместник-председателя на парламента Антонийо Милошоски, където двамата обсъдиха ускоряването на евроинтеграцията. Унгария демонстрира траен интерес към региона, като още през 2024 г. Виктор Орбан в Скопие заяви подкрепата си за правителството на ВМРО-ДПМНЕ. Будапеща настоява за засилване на икономическите връзки и разглежда отношенията си с македонската страна като стратегическо партньорство, базирано на взаимно доверие.
„Смятаме за пародия, че Северна Македония „седи на оградата“ повече от двадесет години“, заяви Бунфорт и допълни, че страната му прави всичко възможно да ускори процеса.
Въпреки политическата подкрепа от Унгария, преговорната рамка на ЕС поставя ясни критерии. Одобреното през 2022 г. от всички държави членки „френско предложение“ изисква вписване на българите в конституцията на страната. Българското МВнР: „Френското предложение“ многократно е посочвало, че този документ остава единствената валидна пътна карта, която не подлежи на предоговаряне.
Властите в Скопие обаче продължават да се противопоставят на незабавното изпълнение на това условие. Премиерът Мицкоски: Не сме готови за нови условия и настоява за гаранции, че след промените няма да последват нови искания. Тази позиция на практика блокира свикването на втората междуправителствена конференция и реалния старт на преговорите по клъстерите.
Брюксел също потвърждава, че заобикаляне на правилата не е възможно. В края на миналата година ЕС потвърди: Промените в основния закон са задължителни. Документите изискват и стриктно спазване на Договора за добросъседство с България от 2017 г., както и двата протокола към него.
София поддържа последователна позиция, че не става дума за двустранен спор, а за европейски критерии. Президентът Румен Радев: България е категоричен, че страната ни не налага вето, а изисква спазване на правата на човека и премахване на езика на омразата, който често се ползва с институционална подкрепа в съседната държава.
Протоколите задължават Скопие да предприеме мерки за реабилитация на жертвите на комунизма и отваряне на архивите на бившите югославски служби. В документите изрично е записано, че нищо в македонската конституция не може да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България, което де факто изключва претенциите за признаване на „македонско малцинство“ у нас.
Към момента правителството в Скопие не разполага с необходимото мнозинство от две трети в парламента, за да гласува промените в конституцията, което оставя евроинтеграцията в застой.