САЩ направиха историческа стъпка към пълна прозрачност по случая с покойния милиардер Джефри Епстийн. Камарата на представителите прие почти единодушно (427 срещу 1) Epstein Files Transparency Act – закон, който задължава Министерството на правосъдието да публикува всички документи, събрани в хода на разследването за сексуален трафик на непълнолетни, свързан с Епстийн и неговата приближена Гислейн Максуел.
Очаква се разкриването да осветли дейността на милиардера и кръга му от влиятелни личности, за които от години се носят слухове за тайни срещи, партита и контакти. Законът предвижда публикуването на имейли, вътрешни меморандуми, лични комуникации, метаданни, споразумения за имунитет и други материали, като информацията трябва да бъде достъпна за търсене и сваляне.
Редакции са позволени единствено за защита на жертвите и материали, свързани с детска сексуална злоупотреба. Министерството на правосъдието ще трябва да представи подробен отчет пред Конгреса за всяко заличаване.
Политическата буря се разрази отново, след като Комисията по надзор публикува нови имейли, според които текущият президент на Америка Доналд Тръмп е прекарал „часове“ в дома на Епстийн заедно с жертва на сексуален трафик и е бил информиран за действията му. Това е рядък случай, при който Тръмп не успява да контролира поведението на Републиканската партия.
Президентът, който по-рано лобираше за блокиране на законопроекта, днес го подписа, след като бе приет и от Сената, като отбеляза, че темата е „разсейваща“ за неговите постижения.
Това представлява рязък завой спрямо предишните му действия да възпрепятства използването на процедурата discharge petition, чрез която законодателите принудиха насрочването на гласуването.
Законопроектът беше внесен през юли от републиканеца Томас Маси (Кентъки) и демократа Ро Хана (Калифорния). Чрез процедурата discharge petition той получи подкрепа от всички демократи и четирима републиканци – сред тях Марджъри Тейлър Грийн, Лорън Боебърт и Нанси Мейс.
С встъпването в длъжност на конгресменката Аделита Грилва (Аризона) петицията достигна необходимите 218 подписа, което задейства процеса.
Говорителят на Камарата Майк Джонсън, макар първоначално критичен, обеща ускорено разглеждане. Според него Комисията по надзор вече е публикувала „значителен брой документи“, което прави закона излишен — позиция, която не бе възприета от мнозинството.
Законодателите очакват публикуване на:
- меморандуми и документи от разпитите на жертвите от ФБР през 2019 г.
- всички материали от федералното разследване
- имена на присъствали на събирания и партита на Епстийн (с изключение на защитените жертви)
Някои републиканци предупредиха, че това може да увреди репутацията на хора, които са били на събития, но не са извършили престъпления.
През годините бяха публикувани:
- частични досиета от имуществото на Епстийн
- имейли и книга с писма от известни личности
- документи от граждански дела
- през февруари – частични документи от Министерството на правосъдието, критикувани като „незначителни“
През септември адвокатите на наследниците на Епстийн предоставиха копие от книга за 50-ия му рожден ден, съдържаща писма от множество приближени, включително подписано писмо от Тръмп от 2003 г.
След подписването от текущия президент на Америка Доналд Тръмп, Министерството на правосъдието разполага с 30 дни да публикува всички документи и да отчете всяко заличаване. Законодателите очакват файловете да разкрият повече за връзките на Епстийн с влиятелни фигури от двата политически лагера.
Републиканецът Томас Маси заяви, че Тръмп има шанс „да бъде герой“, ако нареди пълно разкриване на федералните досиета и сложи край на дългогодишното прикриване.
Законът напомня на John F. Kennedy Records Act от 1992 г., който урежда поетапното разкриване на архиви за убийството на президента Кенеди. Макар някои администрации да забавяха процеса, повечето документи в крайна сметка станаха публични — пример за балансиране между обществен интерес и защита на чувствителна информация.