Search Suggestions
      събота, 19.07.25
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          „Българското правителство е против българското население“: Темата ГМО на дневен ред

          България беше с най-строгия закон за ГМО в целия Европейски съюз (ЕС). Най-притеснителното е, че българското правителство е против българското население. 90% от хората в България са против ГМО и сега за първи път българско правителство решава да се противопостави на мнението на българите.

          Това заяви д-р инж. Светла Николова, председател на сдружение „Агролинк“ и представител на коалицията „За да остане природа в България“.

          - Реклама -

          Д-р инж. Николова подчерта, че на 11 декември министрите на земеделието на ЕС ще се опитат да постигнат общо съгласие по предложението на Европейската комисия (ЕК) за освобождаване на контрол и извън оценките на риска на новото поколение генетично модифицирани организми – нови ГМО, наричани още нови геномни техники.

          В този регламент ще бъдат включени две категории ГМО с цел да бъде освободена от всякакви оценки на риска и да не бъде подлагана на проверка преди да бъде използвана в земеделието и в храна“, добави тя и посочи, че досега се изискваше задължителна оценка на риска във всяка страна от ЕС.

          Д-р инж. Николова обясни, че има внос на ГМО, но те не са от Европа и това, по думите ѝ, не се хареса на лобито, на агрохимичните мултинационални компании.

          Тя попита с какво новите геномни техники ще решат проблеми като глада, на което доц. д-р Веселин Дочев от Земеделски институт – Шумен каза, че не е уместно да се говори за глад.

          Ние нямаме нужда от повече, ние имаме нужда от по-качествено“, категоричен е той.

          Д-р инж. Николова отбеляза, че възловото нещо в този нов регламент е, че има точки, в които не се разрешава автономно решение на страните-членки на ЕС и това е разликата между регламент и директива, тъй като директивата дава възможност дадена страна да вземе самостоятелно решение. „Българските земеделски производители ще бъдат силно ударени“, категорична е тя, ако това бъде прието от България.

          Доц. д-р Дочев подчерта, че традиционно отглеждането на културите преди 20 – 30 г. е било почти биологично. „Никога не се прекаляваше нито с торове, нито с препарати. Сега се злоупотребява с всякакви торове, препарати, пестициди. Ние сме забравили биологичната растителна защита“, каза още той и допълни, че ако ние подобрим качеството на почвата, оттам нататък ще се подобри и имунитетът на растенията и няма да имаме нужда от привнесени техники.

          Николай Генов, председател на кооперация „Хранкооп – София“, се обърна към българските министри и изобщо към правителството на България с думите, че хората искат съвсем различни неща. „Искат качествена храна, българска храна и повече български производители“, заяви той.

          Албена Симеонова, председател на Българска асоциация „Биопродукти“ и Фондация за околна среда и земеделие, каза от своя страна, че генните модификации са вредни и изключително опасни. Тя посочи, че не защитава правата само на българските земеделци, но и правата на българските потребители. „Биологичното производството е това, което не използва химия и генномодифицирани организми“, обясни Симеонова.

          По думите ѝ не може български министър на земеделието и български министър на околната среда с лека ръка да решат, че ще отидат в понеделник и ще подкрепят този регламент без да има един широк обществен дебат. Тя прикани парламентарната комисия по земеделието да покани днес министъра на земеделието и министъра на околната среда и да ги попита как ще подкрепят това решение. „Призовавам министър Вътев в понеделник да гласува с не“, каза още Симеонова.

          Борислав Сандов, бивш министър на околната среда и водите, отбеляза, че като потребител не може да не е загрижен, че с влизането на този регламент утре ще купува неща, на които не е задължително да пише, че са приложени такива нови геномни техники. „Не може биопроизводството да има проследяемост от първия до последния цикъл, а новият геномни техники да нямат“, категоричен е той.

          Сандов подчерта, че позицията на България от много години насам е една и съща и трябва да бъде такава и в понеделник, или поне позицията на българската страна да е „въздържал се“ на заседанието на Съвета на министрите, тъй като не е имало обществено обсъждане. Той призова да бъде организирани дебат и обществено обсъждане, за да се разбере хората дали са си променили мнението преди някой да взима решения по този въпрос.

          Сандов съобщи, че в четвъртък на заседанието на Министерския съвет е гласувано България да подкрепи новия подход. „България е традиционен износител на храни за Близкия изток и това със сигурност ще бъде засегнато, тъй като доскоро Европа беше стожер на това да няма ГМО и да има чисти храни. Подобна промяна вероятно ще ограничи и износа в т.ч. на България към определени страни“, отбеляза той.

          Този проект за регламент е заплаха за всички по веригата – и за земеделските производители, които няма да знаят какви семена купуват, и за потребителите, които също няма да знаят какво купуват, защото няма да е тествано“, заключи д-р инж. Николова.

          Снимка: БГНЕС

          България беше с най-строгия закон за ГМО в целия Европейски съюз (ЕС). Най-притеснителното е, че българското правителство е против българското население. 90% от хората в България са против ГМО и сега за първи път българско правителство решава да се противопостави на мнението на българите.

          Това заяви д-р инж. Светла Николова, председател на сдружение „Агролинк“ и представител на коалицията „За да остане природа в България“.

          - Реклама -

          Д-р инж. Николова подчерта, че на 11 декември министрите на земеделието на ЕС ще се опитат да постигнат общо съгласие по предложението на Европейската комисия (ЕК) за освобождаване на контрол и извън оценките на риска на новото поколение генетично модифицирани организми – нови ГМО, наричани още нови геномни техники.

          В този регламент ще бъдат включени две категории ГМО с цел да бъде освободена от всякакви оценки на риска и да не бъде подлагана на проверка преди да бъде използвана в земеделието и в храна“, добави тя и посочи, че досега се изискваше задължителна оценка на риска във всяка страна от ЕС.

          Д-р инж. Николова обясни, че има внос на ГМО, но те не са от Европа и това, по думите ѝ, не се хареса на лобито, на агрохимичните мултинационални компании.

          Тя попита с какво новите геномни техники ще решат проблеми като глада, на което доц. д-р Веселин Дочев от Земеделски институт – Шумен каза, че не е уместно да се говори за глад.

          Ние нямаме нужда от повече, ние имаме нужда от по-качествено“, категоричен е той.

          Д-р инж. Николова отбеляза, че възловото нещо в този нов регламент е, че има точки, в които не се разрешава автономно решение на страните-членки на ЕС и това е разликата между регламент и директива, тъй като директивата дава възможност дадена страна да вземе самостоятелно решение. „Българските земеделски производители ще бъдат силно ударени“, категорична е тя, ако това бъде прието от България.

          Доц. д-р Дочев подчерта, че традиционно отглеждането на културите преди 20 – 30 г. е било почти биологично. „Никога не се прекаляваше нито с торове, нито с препарати. Сега се злоупотребява с всякакви торове, препарати, пестициди. Ние сме забравили биологичната растителна защита“, каза още той и допълни, че ако ние подобрим качеството на почвата, оттам нататък ще се подобри и имунитетът на растенията и няма да имаме нужда от привнесени техники.

          Николай Генов, председател на кооперация „Хранкооп – София“, се обърна към българските министри и изобщо към правителството на България с думите, че хората искат съвсем различни неща. „Искат качествена храна, българска храна и повече български производители“, заяви той.

          Албена Симеонова, председател на Българска асоциация „Биопродукти“ и Фондация за околна среда и земеделие, каза от своя страна, че генните модификации са вредни и изключително опасни. Тя посочи, че не защитава правата само на българските земеделци, но и правата на българските потребители. „Биологичното производството е това, което не използва химия и генномодифицирани организми“, обясни Симеонова.

          По думите ѝ не може български министър на земеделието и български министър на околната среда с лека ръка да решат, че ще отидат в понеделник и ще подкрепят този регламент без да има един широк обществен дебат. Тя прикани парламентарната комисия по земеделието да покани днес министъра на земеделието и министъра на околната среда и да ги попита как ще подкрепят това решение. „Призовавам министър Вътев в понеделник да гласува с не“, каза още Симеонова.

          Борислав Сандов, бивш министър на околната среда и водите, отбеляза, че като потребител не може да не е загрижен, че с влизането на този регламент утре ще купува неща, на които не е задължително да пише, че са приложени такива нови геномни техники. „Не може биопроизводството да има проследяемост от първия до последния цикъл, а новият геномни техники да нямат“, категоричен е той.

          Сандов подчерта, че позицията на България от много години насам е една и съща и трябва да бъде такава и в понеделник, или поне позицията на българската страна да е „въздържал се“ на заседанието на Съвета на министрите, тъй като не е имало обществено обсъждане. Той призова да бъде организирани дебат и обществено обсъждане, за да се разбере хората дали са си променили мнението преди някой да взима решения по този въпрос.

          Сандов съобщи, че в четвъртък на заседанието на Министерския съвет е гласувано България да подкрепи новия подход. „България е традиционен износител на храни за Близкия изток и това със сигурност ще бъде засегнато, тъй като доскоро Европа беше стожер на това да няма ГМО и да има чисти храни. Подобна промяна вероятно ще ограничи и износа в т.ч. на България към определени страни“, отбеляза той.

          Този проект за регламент е заплаха за всички по веригата – и за земеделските производители, които няма да знаят какви семена купуват, и за потребителите, които също няма да знаят какво купуват, защото няма да е тествано“, заключи д-р инж. Николова.

          Снимка: БГНЕС

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          Росен Желязков: Образът на Васил Левски трябва да ни обединява

          188-годишнина от рождението на Апостола на свободата Васил Левски бе отбелязана с тържествен митинг-заря в неговия роден град Карлово, предаде кореспондентът на БГНЕС от...

          Атанас Чобанов показа луксозната къща на Пламенка Димитрова

          "Бърд.БГ" публикува сателитна снимка от Google Earth на имот на бизнесдамата Пламенка Димитрова, придобила популярност от казуса с обществените поръчки в община Варна. В...

          Доц. Лазаров: Старозагорският съд потвърди, че уволнението ми е незаконно

          Старозагорският съд постанови на втора истанция, че заповедта за уволнението на бившия декан на Ветеринарномедицинския факултет в Тракийския университет, Лазарин Лазаров, за незаконна. Той...

          ОСТАВИ КОМЕНТАР

          Моля, въведете коментар!
          Моля, въведете името си тук

          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ
          Зареждане…
          Зареждане…
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions