България беше с най-строгия закон за ГМО в целия Европейски съюз (ЕС). Най-притеснителното е, че българското правителство е против българското население. 90% от хората в България са против ГМО и сега за първи път българско правителство решава да се противопостави на мнението на българите.
Това заяви д-р инж. Светла Николова, председател на сдружение „Агролинк“ и представител на коалицията „За да остане природа в България“.
Д-р инж. Николова подчерта, че на 11 декември министрите на земеделието на ЕС ще се опитат да постигнат общо съгласие по предложението на Европейската комисия (ЕК) за освобождаване на контрол и извън оценките на риска на новото поколение генетично модифицирани организми – нови ГМО, наричани още нови геномни техники.
„В този регламент ще бъдат включени две категории ГМО с цел да бъде освободена от всякакви оценки на риска и да не бъде подлагана на проверка преди да бъде използвана в земеделието и в храна“, добави тя и посочи, че досега се изискваше задължителна оценка на риска във всяка страна от ЕС.
Д-р инж. Николова обясни, че има внос на ГМО, но те не са от Европа и това, по думите ѝ, не се хареса на лобито, на агрохимичните мултинационални компании.
Тя попита с какво новите геномни техники ще решат проблеми като глада, на което доц. д-р Веселин Дочев от Земеделски институт – Шумен каза, че не е уместно да се говори за глад.
„Ние нямаме нужда от повече, ние имаме нужда от по-качествено“, категоричен е той.
Д-р инж. Николова отбеляза, че възловото нещо в този нов регламент е, че има точки, в които не се разрешава автономно решение на страните-членки на ЕС и това е разликата между регламент и директива, тъй като директивата дава възможност дадена страна да вземе самостоятелно решение. „Българските земеделски производители ще бъдат силно ударени“, категорична е тя, ако това бъде прието от България.
Доц. д-р Дочев подчерта, че традиционно отглеждането на културите преди 20 – 30 г. е било почти биологично. „Никога не се прекаляваше нито с торове, нито с препарати. Сега се злоупотребява с всякакви торове, препарати, пестициди. Ние сме забравили биологичната растителна защита“, каза още той и допълни, че ако ние подобрим качеството на почвата, оттам нататък ще се подобри и имунитетът на растенията и няма да имаме нужда от привнесени техники.
Николай Генов, председател на кооперация „Хранкооп – София“, се обърна към българските министри и изобщо към правителството на България с думите, че хората искат съвсем различни неща. „Искат качествена храна, българска храна и повече български производители“, заяви той.
Албена Симеонова, председател на Българска асоциация „Биопродукти“ и Фондация за околна среда и земеделие, каза от своя страна, че генните модификации са вредни и изключително опасни. Тя посочи, че не защитава правата само на българските земеделци, но и правата на българските потребители. „Биологичното производството е това, което не използва химия и генномодифицирани организми“, обясни Симеонова.
По думите ѝ не може български министър на земеделието и български министър на околната среда с лека ръка да решат, че ще отидат в понеделник и ще подкрепят този регламент без да има един широк обществен дебат. Тя прикани парламентарната комисия по земеделието да покани днес министъра на земеделието и министъра на околната среда и да ги попита как ще подкрепят това решение. „Призовавам министър Вътев в понеделник да гласува с не“, каза още Симеонова.
Борислав Сандов, бивш министър на околната среда и водите, отбеляза, че като потребител не може да не е загрижен, че с влизането на този регламент утре ще купува неща, на които не е задължително да пише, че са приложени такива нови геномни техники. „Не може биопроизводството да има проследяемост от първия до последния цикъл, а новият геномни техники да нямат“, категоричен е той.
Сандов подчерта, че позицията на България от много години насам е една и съща и трябва да бъде такава и в понеделник, или поне позицията на българската страна да е „въздържал се“ на заседанието на Съвета на министрите, тъй като не е имало обществено обсъждане. Той призова да бъде организирани дебат и обществено обсъждане, за да се разбере хората дали са си променили мнението преди някой да взима решения по този въпрос.
Сандов съобщи, че в четвъртък на заседанието на Министерския съвет е гласувано България да подкрепи новия подход. „България е традиционен износител на храни за Близкия изток и това със сигурност ще бъде засегнато, тъй като доскоро Европа беше стожер на това да няма ГМО и да има чисти храни. Подобна промяна вероятно ще ограничи и износа в т.ч. на България към определени страни“, отбеляза той.
„Този проект за регламент е заплаха за всички по веригата – и за земеделските производители, които няма да знаят какви семена купуват, и за потребителите, които също няма да знаят какво купуват, защото няма да е тествано“, заключи д-р инж. Николова.
Снимка: БГНЕС