„Съжалявам, че трябва да го кажа, но именно личните качества в политиката, а не програмите и плановете на отделните партии са важен мотиватор за гласоподавателите. Част от страничните ефекти доведоха до това, че ние не се запознаваме с онова, което пишат съответните личности в своите програми“, заяви пред БНР социологът Първан Симеонов.
Друг важен фактор, който оказва влияние върху гласуването, е ценностният разлом между консервативното и либералното разбиране за устройството на държавата и нейната политика.
„След кризата от 2008-2009 г. и проблемите с миграцията и тероризма, сякаш в целия западен свят се обостри разделението между консервативно и либерално. От едната страна стоят националното и патриотичното, а от другата – алтернативни, зелени политики и глобални въпроси. И, разбира се, когато става дума за подобна мотивация в български контекст, винаги трябва да имаме предвид и един по-прагматичен тип стимули – облаги, принуда и др. Това е нещо, което според мен оказва влияние на 10-15% от вота и ще играе все по-голяма роля в прагматичния свят, в който живеем“, коментира той.
„Градусът на политизация у нас от лятото насам е доста висок, но в същото време не се очаква бомбастична активност. Причината е, че няма толкова нови и всеобхватни алтернативи, както преди години, в началото на 21 век. Затова не толкова типът на изборите е определящ, а по-скоро цялостният политически фон“, смята Симеонов.