Имаше нещо различно във въздуха на София този април. Носеше се аромат на море, на билки от Прованс, на нещо изискано и непознато. Епицентърът? Ресторант ADOR, където в две вечери реалността отстъпи място на кулинарната магия, сътворена от френския майстор със звезда Michelin – Lionel Levy.
- Реклама -
Представете си, че как седите на метри от жълтите павета, а в чинията ви оживява цялото Средиземноморие.
Това не беше просто вечеря, а пътешествие, водено лично от шеф Levy, чиито ръце превръщаха храната в поезия. Започна се с искрящо шампанско и закачлив амюз буш, като увертюра към нещо голямо. Последва експлозия от свежест – домати и синьопер тон, танцуващи с отлежало говеждо и солен шепот на ботарга. А после дойде чудото – „Буябес милкшейк“. Името звучеше като оксиморон, но вкусът… вкусът беше откровение. Сякаш познатата душа на марсилската класика се беше преродила в нова, ефирна форма. Основното ястие – целуната от слънцето риба, обвита в аромат на бергамот и хрупкав артишок – беше чиста хармония.
В чашите танцуваше вино от Бордо – избрано от изба, достойна за крале и Оскари – Clarence Dillon Wines.
А във въздуха плуваше гласът на Жаклин Таракчи, мек като кадифе, рисуващ пейзажи от френската Ривиера.
Това не беше събитие, което се описва лесно. То се изживява. Беше момент, в който София се докосна до звездите – и кулинарните, и небесните!
А ресторант ADOR и хотел InterContinental Sofia не просто вдигнаха завесата към висшата гастрономия, те ни поканиха да влезем в самата приказка. И ние все още сме там, замаяни от сладка еуфория и очакващи следващото вълшебство.
Имаше нещо различно във въздуха на София този април. Носеше се аромат на море, на билки от Прованс, на нещо изискано и непознато. Епицентърът? Ресторант ADOR, където в две вечери реалността отстъпи място на кулинарната магия, сътворена от френския майстор със звезда Michelin – Lionel Levy.
- Реклама -
Представете си, че как седите на метри от жълтите павета, а в чинията ви оживява цялото Средиземноморие.
Това не беше просто вечеря, а пътешествие, водено лично от шеф Levy, чиито ръце превръщаха храната в поезия. Започна се с искрящо шампанско и закачлив амюз буш, като увертюра към нещо голямо. Последва експлозия от свежест – домати и синьопер тон, танцуващи с отлежало говеждо и солен шепот на ботарга. А после дойде чудото – „Буябес милкшейк“. Името звучеше като оксиморон, но вкусът… вкусът беше откровение. Сякаш познатата душа на марсилската класика се беше преродила в нова, ефирна форма. Основното ястие – целуната от слънцето риба, обвита в аромат на бергамот и хрупкав артишок – беше чиста хармония.
В чашите танцуваше вино от Бордо – избрано от изба, достойна за крале и Оскари – Clarence Dillon Wines.
А във въздуха плуваше гласът на Жаклин Таракчи, мек като кадифе, рисуващ пейзажи от френската Ривиера.
Това не беше събитие, което се описва лесно. То се изживява. Беше момент, в който София се докосна до звездите – и кулинарните, и небесните!
А ресторант ADOR и хотел InterContinental Sofia не просто вдигнаха завесата към висшата гастрономия, те ни поканиха да влезем в самата приказка. И ние все още сме там, замаяни от сладка еуфория и очакващи следващото вълшебство.
"Структурата на пазара е тази, която прави хората богати или бедни. Тенденцията е за намаляване на конкуренцията във всички сектори."
Това каза изпълнителният директор на...
"Два пъти са палили през годините редакцията на вестник "Пенсионери"
Това каза главният редактор на вестник "Пенсионери" Петьо Дафинкичев, който беше гост в предаването "Делници"...
