Значителен дял от българските граждани – 40.3%, изразяват желание на политическата сцена да се появи нова формация, около която да се конструира държавното управление. Това сочат данните от национално представително проучване на социологическа агенция „Алфа Рисърч“, проведено в периода 5 – 12 декември 2025 г. сред 1000 пълнолетни жители на страната. Изследването е реализирано със собствени средства чрез пряко стандартизирано интервю с таблети.
Въпреки високото търсене на алтернатива, липсва единна визия каква точно трябва да бъде тя. Анализът показва, че ако президентът Румен Радев стартира свой политически проект, той би могъл да консолидира около половината от тези 40.3% желаещи промяна. Останалите 20 на сто от избирателите се ориентира към различни хипотетични проекти без ясен фокус.
Нагласите спрямо настоящите политически играчи показват, че едва 7.6% подкрепят управление, доминирано от коалиция между ГЕРБ и „ДПС – Ново Начало“. Вариантът за кабинет около ГЕРБ, но без участието на формацията на Делян Пеевски, както и други конфигурации без тези две партии, събират подкрепата на 16% от анкетираните.
Ако изборите се провеждаха към момента на проучването през декември 2025 г., в Народното събрание биха влезли шест политически сили. ГЕРБ запазва първото място с 21.4% от твърдо решилите да гласуват, но регистрира спад от над 4 процентни пункта спрямо предишни измервания.
На втора позиция се нарежда коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) с резултат от 17.8%. Те бележат ръст от близо 4 пункта, което социолозите отдават на позицията им по време на масовите протести в началото на декември.
Трета политическа сила е „Възраждане“ с 11.6%, следвана от „ДПС – Ново начало“, която получава 9.4% доверие от заявилите готовност за вот.
Динамиката в обществените нагласи се отразява тежко на бившите партньори в управлението. БСП е на ръба на парламентарната бариера с 4.9%, докато „Има такъв народ“ (ИТН) остава под чертата с 3.8%. Партия МЕЧ събира 4.2% подкрепа, но шансовете ѝ за влизане в следващия парламент се оценяват като несигурни. Под прага за представителство остават „Величие“ с 2.1% и „Алианс за права и свободи“ (АПС) с 1.6%.
Налице е повишаване на избирателната активност. В седмицата на протестите и правителствената оставка готовността за гласуване при предсрочни избори е нараснала с 5-7 пункта, което се равнява на между 300 000 и 500 000 допълнителни избиратели. Близо 10% от потенциалните гласоподаватели биха подкрепили партия извън сегашния парламент, а 13.3% все още не са решили за кого да дадат вота си.
В личен план доверието към политическите лидери остава ниско. Бойко Борисов запазва 21.6% доверие, но неодобрението към него расте до 58.8%. Съпредседателят на ПП Асен Василев е с 14.6% доверие и 63.2% недоверие. Представителите на „Да, България“ Ивайло Мирчев и Божидар Божанов имат съответно 14.4% и 12.9% доверие, при над 56% недоверие за всеки от тях. Лидерът на ДСБ Атанас Атанасов получава най-ниско одобрение – едва 8.2%.
Костадин Костадинов („Възраждане“) се ползва с 10.8% доверие и 60% недоверие. Делян Пеевски („ДПС – Ново начало“) регистрира рекордно високо обществено неодобрение от 80.3% при едва 5.6% доверие. Лидерът на МЕЧ Радостин Василев получава 10.2% доверие, а Слави Трифонов – 7.6%. Временно изпълняващият функциите председател на БСП Атанас Зафиров е с 8.4% доверие.