Швейцарското дружество „Литаско“, което е формален собственик на активите на „Лукойл“ в България, настоява за обезщетение в размер на три милиарда евро от българската държава. Сумата се равнява на приблизително 3% от брутния вътрешен продукт на страната. Компанията е отправила предупреждение към правителството, че при липса на споразумение ще заведе международно инвестиционно арбитражно дело.
Претенциите се основават на твърдения, че България се е „престарала“ при прилагането на европейските ограничителни мерки срещу Русия. Според специализирани източници обвиненията включват дискриминация и действия, граничещи с експроприация. Напрежението ескалира допълнително, след като САЩ наложиха санкции на руските енергийни гиганти, което постави София в сложна ситуация между съюзническите ангажименти и икономическите реалности.
Сред основните мотиви на жалбоподателя е прекратената концесия на пристанищния терминал „Росенец“, където се обработват горивата. Дружеството оспорва и начина, по който беше приложено предсрочното отпадане на дерогацията за внос на руски петрол. Според „Литаско“ съвкупността от държавни мерки е лишила собственика от възможност да контролира активите си и да извлича икономически ползи от тях.
Ключов елемент в спора е въвеждането на фигурата на особен търговски управител. Тази законова възможност бе реализирана, след като парламентът преодоля ветото на президента върху промените в нормативната уредба. Впоследствие за позицията беше определен Румен Спецов, чиято задача е да съхрани жизнеспособността на предприятието и работните места в условията на геополитическо противопоставяне.
Руската страна тълкува действията на държавата като опит за скрито отчуждаване на бизнеса. Това се случва на фона на периодични съобщения, че „Лукойл“ планира да продаде рафинерията „Нефтохим Бургас“. Претендираното обезщетение обаче надхвърля значително пазарните оценки за стойността на активите на компанията в България, както и спряганите цени за евентуална сделка.
Юридическото основание за потенциалния иск е спогодбата между България и Швейцария за взаимна защита на инвестициите от 1991 година. Обвинението е конкретно: „държавата се е престарала в прилагането на санкциите“. Ако се стигне до съдебна фаза, спорът ще се разглежда от Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID) във Вашингтон.
Българската страна разполага с ограничени опции, които варират от директни преговори за намаляване на претенциите до защита пред арбитражния трибунал. Евентуалното уреждане на казуса вероятно ще изисква активна дипломатическа координация със САЩ и Европейската комисия за изясняване на цената, която страната плаща за спазването на санкционния режим.
Източник: Гласове.бг