Нов мащабен закон, въведен от Държавната администрация за киберпространство на Китай (CAC), предизвика широко обсъждане както в страната, така и по света. Регламентът, който влиза в сила днес, изисква всички инфлуенсъри, които публикуват съдържание по чувствителни теми като медицина, право, финанси или образование, да притежават официална квалификация в съответната област.
Според китайските власти мярката цели борба с онлайн дезинформацията и гарантиране на достоверността на съдържанието. Критиците обаче смятат, че тя може да се превърне и в инструмент за ограничаване на свободата на изразяване и потискане на независими гласове.
„Това е смела стъпка срещу дезинформацията, но същевременно поражда въпроси за цензурата и творческата свобода,“ коментират потребители в Weibo и Douyin.
Какво предвижда законът
Съгласно новите правила, създателите на съдържание трябва да докажат експертиза – чрез диплома, сертификат или професионална квалификация – преди да публикуват материали по регулирани теми.
Платформи като Douyin (китайският TikTok), Bilibili и Weibo ще бъдат задължени да проверяват достоверността на квалификациите на инфлуенсърите, както и да изискват ясно посочване на източници или използване на AI технологии при създаването на съдържание.
Законът също така забранява рекламата на медицински услуги и продукти, включително хранителни добавки и здравословни стоки, с цел ограничаване на скритите реклами, представяни като образователно съдържание.
Борба с дезинформацията – но на каква цена?
Новият закон идва на фона на глобалните тревоги относно лавинообразното разпространение на невярна информация онлайн. По време на пандемията от COVID-19 фалшиви лечения и антиваксърски послания се разпространиха масово, често популяризирани от инфлуенсъри без медицинска подготовка.
Проучване на Центъра за борба с дигиталната омраза (CCDH) от 2021 г. показва, че само 12 души са отговорни за 65% от антиваксърското съдържание в социалните мрежи. Китайското правителство очевидно се стреми да предотврати подобни случаи, поставяйки обществената безопасност над неограничената свобода на изразяване.
Критиците обаче предупреждават, че законът може да ограничи легитимни дискусии и да заглуши мнения, които поставят под въпрос официалната позиция.
„Когато контролираш кой има право да говори по дадени теми, не просто спираш дезинформацията – спираш и идеите,“ написа китайски блогър, чийто пост впоследствие беше изтрит.
Глобална тенденция в регулирането на инфлуенсърите
Китай не е единствената държава, която предприема мерки за регулиране на онлайн създателите на съдържание. Испания въведе през 2024 г. свой „Закон за инфлуенсърите“, който задължава популярни създатели с над 1 милион последователи или доходи над 300 000 евро годишно да се регистрират и да спазват строги правила за реклами.
Подобни политики вече прилагат и YouTube, Instagram и Google, които маркират платени промоции и налагат по-строги изисквания към съдържание в категориите „Вашите пари или вашият живот“ (YMYL) – теми, свързани със здраве, финанси и право. Google използва своята система EEAT (Опит, Експертиза, Авторитет и Надеждност), за да насърчава създатели, които могат да докажат професионална компетентност.
Баланс между достоверност и креативност
Според наблюдатели новият закон подчертава глобалния парадокс: публиката иска автентичност и креативност от инфлуенсърите, но същевременно очаква те да бъдат компетентни и отговорни.
Една лошо проверена финансова препоръка може да доведе до загуба на спестявания, а вирусен здравен „трик“ — до вреда за човешкия живот.
Така възниква ключовият въпрос: трябва ли регулацията да ограничава творческата свобода?
„Обичаме инфлуенсърите заради тяхната креативност и близост, а не заради дипломите им. Но когато границата между мнение и експертиза се размива, последствията могат да бъдат опасни,“ коментира лайфстайл журналист.