Съжалявам, но това, което Нетаняху и Тръмп вършат, е безумие. Няма такова нещо като установяване на мир чрез сила и никога не може да има. Мирът изисква смирение и отстъпки и от двете страни, които воюват. Другото е да заложиш на правото на силата пред силата на правото.
Не ме интересува доколко с мнението си излизам от калъпа на „десния градски човек“, „жълтопаветник“ или каквото е там. В тази категория явно трябва да се спазва стриктната формула, при която ако вярваш в това, то следва да заставаш и зад онова – ако смяташ, че Путин е убиец, то Нетаняху не може да е друго освен разумен управленец, и т.н.
Израел извършва системен геноцид над Палестина и това се знае от всички. И не, не оправдавам атаките на „Хамас“ и „Хизбула“, но и те не могат да бъдат оправдание да изтребваш по варварски начин населението на една държава, с надеждата то да изчезне и да не ти се налага да делиш територия. Нечовешко е легитимно избрано правителство да стреля по болници, докато лекарите вътре пращат съобщения, че не могат да изнесат бременни жени и оперирани хора с дни. Чудовищно е да не пускаш хуманитарна помощ за хора, които умират от глад, жажда и болести, и да казваш на ООН да вървят по дяволите, защото „ти решаваш кой да живее и кой да умре“.
Животът на един евреин струва точно толкова, колкото и на един палестинец, иранец или ливанец. Да, точно толкова! Колкото и на афганистанец, българин, руснак, китаец, французин, американец, германец… Не го казвам аз – вярвам, че Бог така е решил. А и защитниците на човешките права могат да го докажат също толкова категорично. Важно е да не се забравя. Защото не бива да се връщаме към онези времена, в които имаше човеци, свръхчовеци и по-малко човеци.
Колкото до нападението на Израел над Иран… Когато ти започнеш война, няма как да си жертвата. Не знам дали Техеран разработва ядрено оръжие, но усещането е, че ще се повтори сценарият с Ирак – и после „грешките се прощават на силните“.
И не, не съм антисемит. Това е толкова абсурден и нелеп начин на мислене, че е обидно дори да се коментира. Можеш да не харесваш политиката на една държава, без да мразиш народа ѝ. Другото е пропаганда. Възхищението ми към Франкъл, „Човекът в търсене на смисъл“ и логотерапията остава. Харесвам Амоз Оз, Едит Егер.
Не, не мразя евреите. Не мразя и руснаците. Но да, смятам, че и Путин, и Нетаняху са престъпници. Казусите не са идентични, но резултатите са сходни.
Не знам какво е решението в Близкия изток, но не може да е това, което предлагат Израел и САЩ. Какво печелиш със сила днес, ако утре ще получиш само омраза и отмъщение? Това е гаранция за вечна война и живот в бомбоубежища.
Тъжно е, че по големите телевизии се чува само едната гледна точка. Не се чува какво мислят иранци, общественици, писатели, дори българи от Иран. И не, не защитавам режима в Иран, нито убийства с камъни, нито отнемането на права на жените. Но не приемам черно-белия свят, в който няма място за нюанс. Това е удобно, но умствено лениво.
Автор: Златина Петкова