В един обикновен учебен ден през 2007 година в малко канадско градче се случва нещо необикновено. В училище в провинция Нова Скотия едно момче станало обект на подигравки, защото носело розова фланелка. За някои това било повод за присмех. За други – причина да замълчат. Но за двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис Прайс – това било момент, в който трябвало да се действа.
Вместо да останат безразлични, те решили да покажат подкрепата си по необичаен начин. Купили десетки розови тениски и ги раздали на съучениците си. На следващия ден коридорите на училището се изпълнили с розов цвят. Подигравките замлъкнали. Посланието било ясно – когато сме заедно, тормозът няма сила.
Така се ражда Денят на розовата фланелка (Pink Shirt Day) – инициатива, която днес се отбелязва в много страни по света, включително и в България, в последната сряда на февруари.
С времето този ден се превръща не просто в дата от календара, а в символ на съпричастност и смелост. Розовото вече не е просто цвят – то е знак, че няма да приемем обидата като нещо нормално. Че ще защитим приятеля си. И ще подадем ръка.
В училищата на този ден ученици и учители обличат розови дрехи. Провеждат се разговори за приятелството и уважението. Организират се игри, презентации и изложби с послания срещу насилието. Някои класове създават „стена на добротата“, други пишат обещания да бъдат по-толерантни и подкрепящи, провеждат се кампании в социалните мрежи, организират се беседи и дискусии за тормоза.
Често учениците създават свои инициативи – кутии за добри думи, „стена на приятелството“ или символични балони с послания.
Денят на розовата фланелка ни напомня, че понякога най-силното оръжие срещу омразата е обикновеният човешки жест. Една фланелка. Една дума на подкрепа. Една смела постъпка. И може би именно в това се крие истинската сила на розовото – в способността му да обединява и да превръща добротата в действие.