Пълни самопризнания направи в съдебната зала Рангел Бизюрев, който е обвиняем за убийството на 24-годишния Димитър Малинов в Цалапица. Изненадващо той пожела първи да даде обяснения в делото, което стартира тази сутрин в Окръжния съд в Пловдив. Днес той даде показания пред съда, като призна, че е нанесъл общо пет удара на Митко, но отрича да го е удрял толкова силно, че да причини смъртта му. Свидетел на боя е бил единият от близнаците – Борислав Динков, с когото заедно са заровили тялото на Димитър Малинов. Другият близнак, Валентин, е помогнал с донасянето на кирка и лопата.
Ето целия разказ на Рангел Бизюрев в съдебната зала днес:
Работих в Германия една година, реших да се прибера в България, купих си двупосочен билет, прибрах се, за да се видя с близки. Прибрах се в Цалапица, разбрах, че се прави барбекю в парка. Отидох и аз, имаше малко хора, взех си четири бири. Седяхме на пейката и си говорихме, Борислав Динков седеше до мен. Тогава дойде Йордан Пунгеров и ми каза, че предишния ден Димитър Малинов половин час е говорил по мой адрес и ме е обиждал. Наричал ме е “мастия“, “педераст“, “боклук“ и още неща. През тези 2 седмици, в които бях в България, с Димитър съм се виждал два пъти в общи компании, само на „здравей-здрасти“, не сме имали проблеми. Когато разбрах, че е говорил за мен, помолих Борислав да му пише и да се срещнем с него. В онази вечер не съм пил твърд алкохол, не съм заплашвал никой, не съм карал никой насила. Димитър отговори на Борислав, че е в къщи и че може да мине да го вземе. С Борислав се качихме в мерцедеса, който той караше, и потеглихме към Димитър. Изобщо не е имало план или умисъл да умъртвя Митко или да се престъпва до такива крайни неща“, започна разказа си Бизюрев, а след това продължи с подробности от злощастната случка.
„Аз слязох предварително от колата, а Борислав взе Малинов и дойдоха при мен. Колата спря по средата на улицата, аз се приближих и когато той слезе, аз го питах защо е говорил такива неща за мен. Той заяви, че не съм аз човекът, пред когото трябва да отговаря. Когато разбрах тези работи, се раздразних някак си, почувствах се наранен. Силно ме раздразни, тогава го бутнах два пъти и го попитах защо е говорил тези работи, но той нищо не каза. Тогава го бутнах пак в гърдите и той си удари рамото в дървото и залитна, падна на едното коляно. Не знам дали се удари. Димитър стана, пусна се към мен с юмрук, последва боричкане в изправено положение, аз го хванах в областта на лактите. Нанесох му два удара в торса, после пак в торса, удари в лицето не е имало, не съм нанасял ъперкъти, никъде не е имало кръв – нито по лицето, нито по тениската. Знаех, че съм по-тежък, знам, че той е по-лек, не съм нанасял ударите с цел да го убия. Не е ставало въпрос за момичета, пари, наркотици и там някакви кредити. Всичко стана заради едни обиди по мой адрес, не съм искал да го убивам, не съм очаквал, че от 4 удара може да се случи това. Нанасял съм му и удари в корема, бутнах го с двете си ръце в дървото. Когато падна на земята, каза – спри удари ме лошо! Аз се спрях и го погледнах за секунда. Не казах нищо, качих се в колата, при качването в колата го видях как се изправя. Ние потеглихме. Тогава нещо ме накара да кажа на Борислав да спре колата и да се върна да видя какво се е случило. Беше паднал по гръб на въпросното място с телефон в ръка. Когато го видях, аз побягнах към него, много се паникьосах. Видях, че няма жизнени фактори, опитах се да го свестя, два пъти проверих пулса, но никакъв резултат. Върнах се при Борислав и се качих в колата, като му обясних ситуацията. Излязохме на главния път и Борислав влезе във въпросната улица на фарове. Слезе от колата, двамата отидохме пак при него, той също го провери и се опита да го свести, удари го няколко шамара, но без резултат. Борислав ми каза да му взема телефона и пак потеглихме. Не съм казвал накъде да шофира, той караше в неизвестна посока, накара ме да изкарам сим картата от телефона, опита се да изтрие някакви неща. От там се качихме пак в колата, при връщането Борислав звънна на някой си Атанас Гунчев ако не се лъжа. Каза му да отиде да провери на въпросната улица дали има хора, дали има някой. При пристигането ни на улицата, на която живее Малинов, Атанас ни чакаше там, размениха си приказки с Борислав, след това Динков му каза да изчезва. Тялото не е местено в някакви храсти. Аз слязох и питах Борислав какво правим и той ми каза, че го качваме в багажника. Не бях в състояние да реагирам, не мислих трезво, бях много паникьосан и изплашен. При потеглянето той звънна на Валентин и му каза да вземе кирка и лопата. Не съм насочвал Борислав, не съм заплашил нито един от двамата. Отидохме на сметището, Борислав отвори багажника, отново проверихме, нямаше пулс. Тогава Валентин пита какво е станало, а аз отговорих , че също не знам какво е станало. Двамата търсиха място къде да бъде изкопана дупката, харесаха мястото, изкопахме дупката , Валентин си тръгна, аз и Борислав пренесохме тялото, сложихме го в дупката и насипахме пръста отгоре. Качихме се в колата , Борислав ме остави у нас, опитах се да заспя, не стана. Може би Борислав се е срещнал след това с Атанас Гунчев, за да пушат с цигари. След това заминахме за морето с мои приятели. В петък вечерта, Валентин ми се обади и ми каза, че с Борислав ще отидат да сложат отпадъчни материали върху изкопа. Не съм давал наставления, не е вярно, че съм казал на Валентин, че е съучастник вече, той дойде да помогне на брат си. Не съм ги карал да мият колата“ заяви подсъдимият.
Бизюрев твърди, че близнаците са организирали изцяло заравянето и укриването на тялото, докато той самият не е участвал и не е имал идея да го прави. Той също така призна, че е помолил Борислав да му помогне, защото Динков е имал кола и е знаел, че ще свърши тази услуга за него. Бизюрев добави, че Митко е изхъркал, когато са го сваляли от колата, за да го заведат до изкопа.
Делото продължава с разпити на свидетелите на убийството. Предстоят разпити на Атанас Гунчев, Станислав Минчев, Любомир, Йордан. На 22-ри и 23-ти също са призовани свидетели и вещи лица, а последното заседание за свидетелства ще се проведе на 2-ри септември.
