Народното събрание отхвърли ветото на президента върху промените в Изборния кодекс. Решението потвърди въвеждането на таван от 20 секции за гласуване в страни извън Европейския съюз, независимо от броя на подадените заявления. Ограничението, което не важи за дипломатическите и консулските представителства, предизвика остри спорове в пленарната зала.
Държавният глава върна закона с аргумента, че новите текстове нарушават равенството на избирателните права. По-рано вицепрезидентът Илияна Йотова мотивира наложеното вето с риска за конституционния принцип на всеобщност на вота и създаването на пречки пред българите зад граница.
По време на дебатите Надежда Йорданова от ПП–ДБ определи промените като „политическа сделка“ и опит за служебна победа чрез ограничаване на права. Тя подчерта, че законопроектът не дава гаранции срещу контролирания вот.
Хамид Хамид от „ДПС–Ново начало“ заяви подкрепа за мотивите на президента и нарече текстовете противоконституционни. В размяна на реплики с Борислав Гуцанов от БСП, Хамид обвини левицата, че поправките са продължение на „Възродителния процес“. Гуцанов контрира с призив да се гледа държавния интерес и посочи проблемите с изборния процес в Турция. Въпреки позицията на ръководството, трима депутати от „ДПС–Ново начало“ гласуваха в подкрепа на промените.
От АПС също застанаха зад ветото. Явор Хайтов отбеляза, че фокусът върху южната ни съседка изкривява правния спор. Формацията още по-рано поиска намесата на президента заради опасността от ограничаване на вота във Великобритания и САЩ.
Наталия Киселова от „БСП – Обединена левица“ обяви, че ще подкрепи ветото, въпреки разделението в групата ѝ. Тя припомни тезата си, че промени в правилата не трябва да се правят непосредствено преди избори. След преодоляването на ветото рестрикциите влизат в сила, като първоначалното предложение дойде от „Възраждане“ с цел намаляване на секциите в Турция.