„Изпращаме една нелека година, която беше белязана от едно частично „постпандемично възстановяване“, засилваща се инфлация и най-вече от негативните ефекти, получени като резултат от изострящия се конфликт в Украйна. През изтеклата година бяха наложени множество санкции, нанасящи щети, не само на санкционираната страна, а също и на санкциониращите. В повечето сектори има доста широко поле за спор кой понася по-големия дял от негативите. Краткосрочният ефект от въведените мерки досега се изразява преди всичко в увеличение на цените на енергийните ресурси, водещо до сериозно засилване на инфлационните процеси, като на фона на изоставащите темпове на възнагражденията реалните доходи на домакинствата започват да намаляват. Тук трябва да отбележим, че ефектите, които наблюдаваме в момента са вероятно само прелюдия към същинския шок, който ще настъпи още преди края на тази зима.“
Това заяви за БНР икономистът от БАН доц. Григор Сарийски.
„През 2022 г. Европа намалява руските доставки на газ едва наполовина, но през следващата 2023 ще опита напълно да се откажа от тях. В случая става въпрос за обем от порядъка на 140 млрд. куб. м., който от една страна не може да бъде компенсиран с нови договори (не и толкова бързо), а от друга страна – не може да бъде доставен в необходимия обем поради липса на достатъчни мощности за регазификация“, добави доц. Сарийски.
„Що се отнася до реалния сектор, можем да очакваме, че след като сегашните запаси от енергоизточници започнат да се изчерпват, ще станем свидетели на допълнително ограничаване на предлагането по веригата (природен газ – азотни торове – селскостопанска продукция – готови храни)“, допълни още икономистът.
„Можем да обобщим, че ни очаква период на доста силна турбуленция, при това не само за България, а за целия ЕС. На този фон напъните на правителството за ускорено приемане на България в еврозоната изглеждат меко казано странни“, каза в заключение доц. Григор Сарийски.
