Навършват се 125 години от рождението на поета Гео Милев. Той е роден на 15 януари 1895 г. Гео Милев остава в българската история като гениален поет, литературен критик, последовател и защитник на символизма и експресионизма в България.
- Реклама -
Първите му стъпки в поезията са под влиянието на П. П. Славейков. През ученическите си години превежда от руски език стихове на А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Н. А. Некрасов, А. В. Колцов, А. А. Фет и др. Следва романска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1911-1912 г.), продължава в Лайпциг (1912-1914 г.), където пише дисертация за Рихард Демел, слуша лекции по философия и по театрално изкуство.
През декември 1913 г. излиза първата му публикация “Литературно-художествени писма от Германия” в сп. “Листопад”. По това време е горещ привърженик на индивидуализма и естетизма, увлича се от “модерната” немска поезия.
В България популяризира творчеството на европейските модерни поети. През зимата на 1915-1916 г. заедно с Н. Икономов организира в Стара Загора театрална група, която изнася няколко представления – “Едип цар” от Софокъл и др. През март 1916 г. е мобилизиран, а през 1917 г. е ранен, в резултат на което загубва лявото си око. Оперира се в Берлин (престоява там до 1919 г.).
Издава сп. “Везни” (1919-1921 г.). Еволюцията му към революционни идеи намира израз в новото сп. “Пламък” (1925 г.), което е спряно заради поемата “Септември”, а авторът ѝ е осъден по Закона за защита на държавата на 1 година затвор и глоба 20 000 лв.
Арестуван е на 15 май 1925 г., след което е обявен за “безследно изчезнал”.
Навършват се 125 години от рождението на поета Гео Милев. Той е роден на 15 януари 1895 г. Гео Милев остава в българската история като гениален поет, литературен критик, последовател и защитник на символизма и експресионизма в България.
- Реклама -
Първите му стъпки в поезията са под влиянието на П. П. Славейков. През ученическите си години превежда от руски език стихове на А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Н. А. Некрасов, А. В. Колцов, А. А. Фет и др. Следва романска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1911-1912 г.), продължава в Лайпциг (1912-1914 г.), където пише дисертация за Рихард Демел, слуша лекции по философия и по театрално изкуство.
През декември 1913 г. излиза първата му публикация “Литературно-художествени писма от Германия” в сп. “Листопад”. По това време е горещ привърженик на индивидуализма и естетизма, увлича се от “модерната” немска поезия.
В България популяризира творчеството на европейските модерни поети. През зимата на 1915-1916 г. заедно с Н. Икономов организира в Стара Загора театрална група, която изнася няколко представления – “Едип цар” от Софокъл и др. През март 1916 г. е мобилизиран, а през 1917 г. е ранен, в резултат на което загубва лявото си око. Оперира се в Берлин (престоява там до 1919 г.).
Издава сп. “Везни” (1919-1921 г.). Еволюцията му към революционни идеи намира израз в новото сп. “Пламък” (1925 г.), което е спряно заради поемата “Септември”, а авторът ѝ е осъден по Закона за защита на държавата на 1 година затвор и глоба 20 000 лв.
Арестуван е на 15 май 1925 г., след което е обявен за “безследно изчезнал”.
