Унгария – от страна на герои до символ на капитулацията

Унгария, някога страната на героите през 1956 г., днес е символ на мълчаливата капитулация. Европа обаче трябва да бъде точно обратното – символ на съпротива, последователност и морал.

Днес унгарският премиер Виктор Орбан вече не говори като европейски лидер, а като говорител на един победен свят. Когато той заяви, че формирането на „коалиция на желаещите“ – европейски държави, които ще подкрепят Украйна финансово и военно – е „катастрофа, която ще донесе само повече смърт“, той не спомена мира. Вместо това той повтори старата руска лъжа за мир на условията на агресора.

Във всяко изречение, в което Орбан призовава за спиране на помощта за Украйна, се чува ехото на Кремъл, а не гласът на Будапеща. Докато Европа се стреми да защити основополагащите си принципи за свобода, закон и отговорност, унгарският премиер продължава да задълбочава политическото си подчинение на Москва. Това не е просто прагматизъм; това е и идеологическа зависимост. Орбан вече не балансира между Изтока и Запада; той е избрал страна. И тази страна не защитава домовете, а ги руши.

Риториката на „мира“, която той пропагандира, не е призив за прекратяване на войната, а за капитулация. Когато казва, че подкрепата за Украйна „ще донесе само нови гробове“, той всъщност аргументира, че животи вече са загубени и че повече няма смисъл да се бори. Това е същата логика, която някога оправдаваше окупаторите – че съпротивата е безсмислена, защото само удължава страданието. Но Украйна не води война, за да страда; тя се бори, за да оцелее.

Орбан знае това. Затова неговото изявление не е недоразумение, а изчисление. Той прекрасно разбира, че прекратяването на помощта за Украйна би било най-голямата победа за руския президент Владимир Путин. Затова използва всяка възможност да подкопава европейското единство и да представя Украйна не като защитна линия за целия континент, а като бреме. В този смисъл Орбан не е неутрален – той е част от руския фронт в сърцето на Европа.

Унгария, страната, която се изправи срещу съветските танкове през 1956 г., днес има премиер, който посреща танкове от изток с политически аплодисменти. Повече от 2 500 унгарци загубиха живота си по улиците на Будапеща, когато съветската армия нахлу, а над 200 000 души избягаха от страната. Унгарската революция беше акт на отчаяна вяра в свободата. Днес Орбан говори с думите на тези, срещу които някога неговите сънародници са се борили. Той не търси мир – той търси забрава. Няма думи за това как Москва е стъпкала Будапеща, нито за жертвите на унгарците в името на свободата. Няма паралели между 1956 и 2022 г., защото тогава щеше да стане ясно, че историята се повтаря – само че този път Будапеща не е жертва, а съучастник.

В речника на Орбан „мир“ вече не е морална идея, а търговски термин. Той го използва като валута, с която да плати за собственото си удобство и политически облаги. Неговото определение за мир не включва спиране на насилието, а прекратяване на съпротивата. В този език мирът става друго име за капитулация. Това не е морална категория, а технически инструмент за поддържане на баланс на силите, при който агресорът запазва инициативата, а жертвата е заглушена. Такъв мир не успокоява – той закотвя несправедливостта. Затова е по-опасен от войната: защото се продава като разумност и се доставя като поражение.

Орбан не вярва в мира – той вярва в контрол. В свят, разкъсан между истина и пропаганда, той избира пропагандата, защото му позволява да се представя като „разумен европеец“, докато всъщност подкопава самата идея за европейско единство. Неговата политика към Русия не е политика на мир, а търговия с илюзии. Той знае, че всяко изявление срещу помощта за Украйна увеличава стойността му в Кремъл и сред европейските политици, които се страхуват от собствената си сянка.

Орбан не само подкопава европейската политика към Украйна; той разрушава самата идея, че Европа има душа. Ако европейските лидери приемат логиката му на „неутралност“, това ще е моментът, в който Европа губи правото да говори за ценности. Ценностите, които не се защитават, изчезват.

Унгария, някога страната на героите през 1956 г., днес е символ на мълчаливата капитулация. Европа обаче трябва да бъде обратното – символ на съпротива, последователност и морал. Тези, които днес не застанат до Украйна, утре няма да имат къде да стъпят. Орбан знае това. Затова се опитва да убеди другите да пренебрегнат очевидното: злото се спира чрез защита срещу насилието, а не чрез молитви за мир.

Европа може да преживее икономически кризи, политически разногласия и бюрократични конфликти, но не може да преживее морална страхливост. Когато държава членка на ЕС се превърне в рупор на Кремъл, вече не става дума за политика – става дума за интегритет. Тези, които днес оправдават руския удар срещу Украйна, утре ще оправдаят всеки удар срещу по-слабата страна, всяка изтрита граница и всяка лъжа в името на „реализма“. Така се умира отвътре – без нито един изстрел.

В това мълчание Украйна стана това, което Европа някога беше: континент на съвестта, съпротивата и надеждата. Докато руските бомби разрушават градове, Европа трябва да гледа към тези, които ровят в развалините, за да спасят дете, а не към тези, които броят доставените снаряди и отбелязват политически точки. На тази фронтова линия, между истината и изчислението, се вижда ясна разлика: Украйна избра достойнство, докато някои в Европа избраха забрава.

Историята ще помни: в момент, когато се решаваше съдбата на свободата, Украйна не беше сама. Само някои от нейните съседи избраха да не бъдат верни на своето минало.