Search Suggestions
      петък, 04.07.25
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          Осем учени с награда „Питагор“, д-р Мерилин Ал Шариф е млад учен на годината

          Осем учени получиха награда „Питагор“ на Министерството на образованието и науката (МОН) в четиринадесетото издание на конкурса за принос в науката. За първи път във всяка от категориите бяха присъдени отличия отделно за утвърден и за млад учен. Това съобщиха от МОН.

          В областта на природните и инженерните науки бяха отличени двама утвърдени учени – проф. д-р Иво Гръбчев от СУ „Св. Климент Охридски“ и проф. д-р Маргарита Попова от Българската академия на науките (БАН). Наградата за млад учен в тази област заслужи гл. ас. д-р Калин Стайков от СУ „Св. Климент Охридски“.

          - Реклама -

          Проф. д-р Иво Гръбчев от Медицинския факултет на СУ има важен принос в усилията на учените да преодолеят все по-нарастващата устойчивост на бактериите към прилаганите в медицинската практика антибиотици. Той прави и задълбочени in vitro изследвания на антитуморната активност на нови съединения срещу различни туморни клетъчни линии.

          Основните постижения на проф. д-р Маргарита Попова от Института по органична химия с Център по фитохимия към БАН са свързани с чистотата въздуха и лекарствата. Тя работи върху получаването на нови наноразмерни материали като катализатори на процесите по опазване околната среда и като носители на лекарствeни вещества.

          Изследванията на гл. ас. Калин Стайков от Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ са насочени към неутронните звезди и черните дупки.

          Призовете за утвърден учен в областта на науките за живота и медицината също са два. Спечелиха ги проф. д-р Ирена Костова от Медицинския университет в София и проф. д-р Павлина Долашка от Института по органична химия с Център по фитохимия към БАН. За млад учен тази област беше отличена гл. ас. д-р Мерилин Ал Шариф от Институт по биофизика и биомедицинско инженерство на БАН.

          Основните научни интереси на проф. д-р Ирена Костова са в областта на лекарствената химия на биологично активни органични лиганди и техни лантанидни комплекси. Заради постиженията си тя е включена в топ 1% на учените в света според рейтинга на учените с най-голям принос в развитието на съвременната наука на Станфордския университет, както и според класацията на Elsevier.

          Проф. д-р Павлина Долашка има голям принос за получените нови биологично активни компоненти (БАК) и смеси, изолирани от черноморски и градински охлюви, раци и растения.
          Д-р Мерилин Ал Шариф участва в разработването на виртуални библиотеки, съдържащи данни за 32 съединения от растителен произход, които са изследвани за потенциалната им активност срещу различни коронавируси (SARS-CoV, MERS- CoV, HCoV 229E, TGEV и PEDV).

          Награда „Питагор“ за утвърден учен в областта на социалните и хуманитарните науки беше връчена на доц. д-р Явор Милтенов, а за млад учен – на гл. ас. д-р Андриана Спасова.

          Филологът доц. Милтенов от Института за български език „Професор Любомир Андрейчин“ на БАН се занимава с изследването на българския език, литература и култура през Средновековието. Основните му постижения са свързани с обогатяването на научното знание за средновековната българска литература и език.

          Д-р Спасова работи в Института за литература към БАН и посвещава изследванията си на Найден Геров. Един от най-важните резултати от нейната работа е откриването на учебниковия ръкопис „Българска история“.

          В тазгодишното издание на конкурса „Питагор” се състезаваха 34 учени.

           
          Министър-председателят Кирил Петков връчи наградата за млад учен в областта на науките за живот и медицината на гл. ас. д-р Мерилин Ал Шариф. Приносът й е за изследвания за превенцията и лечение на болести като вирусни и бактериални инфекции, астма, хронична обструктивна белодробна болест, възпаление на белите дробове, белодробно увреждане и белодробна фиброза.

          „Горд съм от постиженията на младите български учени. Чрез тях доказваме достойно мястото си не само в Европа, но и в света. Това е поредното доказателство за качеството на българското образование и високото ниво на българската наука“, заяви премиерът Кирил Петков.
          Осем учени получиха награда „Питагор“ на Министерството на образованието и науката (МОН) в четиринадесетото издание на конкурса за принос в науката. За първи път във всяка от категориите бяха присъдени отличия отделно за утвърден и за млад учен. Това съобщиха от МОН.

          В областта на природните и инженерните науки бяха отличени двама утвърдени учени – проф. д-р Иво Гръбчев от СУ „Св. Климент Охридски“ и проф. д-р Маргарита Попова от Българската академия на науките (БАН). Наградата за млад учен в тази област заслужи гл. ас. д-р Калин Стайков от СУ „Св. Климент Охридски“.

          - Реклама -

          Проф. д-р Иво Гръбчев от Медицинския факултет на СУ има важен принос в усилията на учените да преодолеят все по-нарастващата устойчивост на бактериите към прилаганите в медицинската практика антибиотици. Той прави и задълбочени in vitro изследвания на антитуморната активност на нови съединения срещу различни туморни клетъчни линии.

          Основните постижения на проф. д-р Маргарита Попова от Института по органична химия с Център по фитохимия към БАН са свързани с чистотата въздуха и лекарствата. Тя работи върху получаването на нови наноразмерни материали като катализатори на процесите по опазване околната среда и като носители на лекарствeни вещества.

          Изследванията на гл. ас. Калин Стайков от Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ са насочени към неутронните звезди и черните дупки.

          Призовете за утвърден учен в областта на науките за живота и медицината също са два. Спечелиха ги проф. д-р Ирена Костова от Медицинския университет в София и проф. д-р Павлина Долашка от Института по органична химия с Център по фитохимия към БАН. За млад учен тази област беше отличена гл. ас. д-р Мерилин Ал Шариф от Институт по биофизика и биомедицинско инженерство на БАН.

          Основните научни интереси на проф. д-р Ирена Костова са в областта на лекарствената химия на биологично активни органични лиганди и техни лантанидни комплекси. Заради постиженията си тя е включена в топ 1% на учените в света според рейтинга на учените с най-голям принос в развитието на съвременната наука на Станфордския университет, както и според класацията на Elsevier.

          Проф. д-р Павлина Долашка има голям принос за получените нови биологично активни компоненти (БАК) и смеси, изолирани от черноморски и градински охлюви, раци и растения.
          Д-р Мерилин Ал Шариф участва в разработването на виртуални библиотеки, съдържащи данни за 32 съединения от растителен произход, които са изследвани за потенциалната им активност срещу различни коронавируси (SARS-CoV, MERS- CoV, HCoV 229E, TGEV и PEDV).

          Награда „Питагор“ за утвърден учен в областта на социалните и хуманитарните науки беше връчена на доц. д-р Явор Милтенов, а за млад учен – на гл. ас. д-р Андриана Спасова.

          Филологът доц. Милтенов от Института за български език „Професор Любомир Андрейчин“ на БАН се занимава с изследването на българския език, литература и култура през Средновековието. Основните му постижения са свързани с обогатяването на научното знание за средновековната българска литература и език.

          Д-р Спасова работи в Института за литература към БАН и посвещава изследванията си на Найден Геров. Един от най-важните резултати от нейната работа е откриването на учебниковия ръкопис „Българска история“.

          В тазгодишното издание на конкурса „Питагор” се състезаваха 34 учени.

           
          Министър-председателят Кирил Петков връчи наградата за млад учен в областта на науките за живот и медицината на гл. ас. д-р Мерилин Ал Шариф. Приносът й е за изследвания за превенцията и лечение на болести като вирусни и бактериални инфекции, астма, хронична обструктивна белодробна болест, възпаление на белите дробове, белодробно увреждане и белодробна фиброза.

          „Горд съм от постиженията на младите български учени. Чрез тях доказваме достойно мястото си не само в Европа, но и в света. Това е поредното доказателство за качеството на българското образование и високото ниво на българската наука“, заяви премиерът Кирил Петков.

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          Има ли душа изкуственият интелект?

          С напредъка на генеративните технологии и „разговарящите машини“ въпросът, който доскоро звучеше като научна фантастика, все по-често присъства в университетски аудитории, парламентарни дебати и...

          „Джеймс Уеб“ откри най-малката екзопланета, заснета досега

          TWA 7 b доказва, че телескопът променя из основи търсенето на нови светове Търсенето на екзопланети е сред най-важните цели на астрономите в 21-ви век....

          Най-старите скали на Земята са на 4,16 милиарда години и се намират в Канада

          Ново проучване потвърди уникалността на зеления пояс Нувуагитук в Квебек Най-старите скали на Земята се намират в Канада и са на възраст 4,16 милиарда години,...

          ОСТАВИ КОМЕНТАР

          Моля, въведете коментар!
          Моля, въведете името си тук

          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ
          Зареждане…
          Зареждане…
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions