"Само правителството ще усети ефекта от обявените по-рано през седмицата мерки. Това не са мерки, а антимерки. Наливането на пари на калпак постига един ефект - увеличаване на инфлацията. Навсякъде се водят пазарлъци и временно ще се тушира напрежението", това каза пред БНР макроикономистът доц. Григор Сарийски от Икономическия институт на БАН.

По думите му с намаляване на ДДС и акцизи на горивата най-богатите 10% българи ще получат 20 пъти повече пари в сравнение с най-бедните 10%.

"Единствената що-годе разумна проектомярка - въвеждането на социалните тарифи, за да може парите да бъдат насочени към онези, които имат наистина нужда, беше най-критикувана", подчерта той.

И допълни, че най-важният икономически проблем не е адресиран от управляващите - продоволствената криза.

"Ако тази криза настъпи, тогава да се структурират мерки е абсурдно. Трябва да бъде въведена система за контрол на житото и санкции при големи отклонения от средните количества, поддържани през годините. Ако имате прекалено бързо намаляване на наличностите в складовете, значи ускорено изнасяте и това е заплаха от зърнена криза. Ако има рязко увеличение на наличността в складовете, това означава презапасяване, което също ще доведе до криза", добави той.

Доц. Сарийски подчерта, че България е особено зависима от вноса на руски горива и този дефицит ще се усети особено силно:

"Има експерти, които постоянно обясняват колко много залежи има в България. Изявленията на българското правителство, че ще се дерусифицираме с максимално бързи темпове, ме навеждат на мисълта, че правителството има основание да предполага, че ще има остър дефицит, което ще доведе до отваряне на проектите, замразени от дълги години. Когато нещо се прави на пожар, винаги е катастрофално. Видяхме го с приватизацията през 90-те, сега ще го видим с добива на горива".

Той посочи, че еврозоната започва да се клати, а колкото по-бързо в нея влязат нови страни, толкова по-добре:

"Влизайки в еврозоната, от там не можеш да излезеш. Все повече страни - Румъния, Полша, Унгария се дърпат, защото не са сигурни как ще изглежда еврозоната през другата седмица. ЕС много лесно променя правилата си и това притеснява страните, които са извън еврозоната, за да поискат да влязат в нея".