Честно казано - „Защо не ми се пише...“ - малката проповед от еп. 146 на „Честно казано с Люба Кулезич”

Колегата Теодор Михайлов е обяснил във фейсбука си защо напоследък не пише. А той пише хубаво, остроумно, хапливо, но и много смешно по всякакви всъщност тъжни поводи от заобикалящата ни политическа и народопсихологическа среда. Въпросът му бил зададен от отделни граждани и от цели трудови колективи. Тео е отговорил по своя неподражаем начин. „Не пиша, защото не ми се пише“. И е обяснил точка по точка нежеланието си. А то много прилича на отвращение. Причината в общи линии се свежда до абсурдите и до дивотиите, които националният ни гений произвежда всеки ден във всенароден и в общодържавен мащаб. А медиите усърдно възпроизвеждат цялата шльоковица от глупост, безотговорност и най-обикновен цинизъм в почти всяко събитие, което свеждат до знанието ни: ако ще да е световният рекорд по измиране на българите от КОВИД и в същото време помпането на антиваксърско невежество по официалните канали на властта; или телевизионното прехласване по Джокович във всичките му агрегатни състояния преди, по време на и след Аустрелиън оупън; или безумията в съдебната система, превърнали в логореен водевил делото за убийството на Милен Цветков в катастрофа посред бял ден на софийски булевард, заснета от десетки камери. „И за още много неща не ми се пише, пише Тео, но ще пишете, че пиша, затова няма да пиша.“ Аз пък искам да кажа: „Браво на колегата! Браво!“ Той е откривател на нов жанр в публицистиката ни и не се шегувам. Литературна находка е да превърнеш безсилието на словото в инструмент за диагностика на българщината и на нейните актуални публични изяви. По-честно е да обясниш защо не ти се пише вместо да се пънеш да търсиш логика и смисъл в новините, които ни заливат. Затова се присъединявам с кеф към мотото „Не ми се пише“, макар че няма да ми стигне предаването, за да изредя защо. Дори ако се фокусирам само върху изминалата седмица. Но не ми се пише... Не ми се пише например, за оповестеното от БТВ откритие, че стотици българи, да не кажа хиляди, пиели някаква разновидност на белината като пенкилер не само срещу КОВИД, но и срещу куп други болести. И тези наши сънародници се групирали в Интернет като в общества на посветени, разменяли си съвети, давали си акъли по пътя на борбата с медицината, науката и просто със здравия разум. И тази иновативна стихия се разгръща на фона на хиляди новозаразени, на изтощени от недоспиване и дежурства лекари и сестри и на все по-разногледото ни здравеопазване. В замяна на това процъфтява погребалният бизнес, превзет повсеместно и в столицата, и по места от гробищарски мафии, за които ние тук в „Честно казано“ разказваме за кой ли път, но за които властите и прилежащите им медии си запушват страхливо ушите. В страна, в която маса хора се лекуват с белина гротескно звучат напъните на Коцето от „Възраждане“ да инициира всенародни референдуми по стратегически въпроси като „излизане от НАТО и от ЕС“. Как да му се пише на човек за тази лудница?! Или пък за превръщането на думата „оставка“ в карикатурен синоним на думата „оставам“, след като лидерката на БСП Корнелия Нинова за трети път се закле, че си тръгва от шефския стол на „Позитано“ 20 заради пореден изборен провал. А вместо това конгресът на столетницата отказа да констатира въпросната оставка. Все едно става дума за отмяна на смъртен акт с подписа на побъркан патоанатом. Не, няма как да се пише за това, за което карикатуристите отдавна използват израза „без думи“. Същото важи и за оглушителното мълчание на всякакви радетели за политическа почтеност и за свобода на словото след бомбата, която хвърли тук, в „Честно казано“, само преди дни бившият министър на отбраната и бивш посланик на България в НАТО Бойко Ноев. Той цитира имената на трима прокурори и на един зам.-шеф в ДАНС, които умишлено са саботирали разследването за отравянето на трима български граждани с „Новичок“. Него самия пък са разработвали и профилирали незаконно, дописвайки дори фалшиви данни за несъществуващи пътувания му в чужбина. И какво последва като отзвук поне в храбрите журналистически среди след тези наистина сензационни разкрития? Ами, нищо не последва. Скатаване и тишина. Също като реакцията и в „Коалицията на промяната“, която сякаш забрави, че взе властта с ангажимент да се пребори със задкулисието и корупцията както в прокуратурата начело с Гешев, така и в спецправосъдието, което превърна Темида в слугинаж. Но както вече казахме, думите са слаби, за да опишат какво става и какво не става в клетата ни държава. Затова и аз като колегата Михайлов пиша, за да си кажа за какво не ми се пише.