Президентът на РСМ Гордана Силяновска Давкова каза, че не би могла да отговори точно дали могат да бъдат изпълнени „френското предложение“ и позицията на правителството, която беше представена наскоро в Брюксел. Силяновска повтори, че в Договора за приятелство с България няма залегнала промяна на конституцията и подчерта, че няма как да има, защото е обвързана с историческите комисии и техните обсъждания. Въпреки това, казва тя, можем да подходим към споразумението по друг начин.
- Не бих могла да отговоря точно, въпреки че имах приятелска среща с президента на България г-н Радев в кулоарите. Най-повтаряната фраза от всички е, че трябва да спазваме споразуменията, разбира се всеки, който познава международното право и правото знае, че в Договора за добросъседство и приятелство няма разпоредба, която да казва, че трябва да се промени Конституцията и няма как. Тя е обвързана с известните исторически комисии и техните разговори и преговори. Разбира се, това е, което изтъквам. Това, което посочвам, не е директен отговор на въпроса дали ще променяте преговорната рамка и знаете ли, че преговорната рамка не може да бъде променяна, моят коментар е, че е важно как се отнасяме към преговорната рамка, защото вие виждате тълкуването, ако се разбрахме приятелски, че ще спазваме критериите от Копенхаген и ако кажем Pacta sunt servanda, имаме предвид Преспанския договор, където ясно е написано какво означава Македония за втората страна – територия, тоест народ със собствена история и език и какво говорим в тези исторически комисии за това, което е част от пакта, за който се отнася Преспанското споразумение, посочва Силяновска Давкова.
Президентът на южната ни съседка подчерта, че историята, културата, езикът не могат да бъдат предмет на разговор. - Тогава това, което правим, всъщност е да напомняме на ЕС за основните ценности и принципи на конституционното право на ЕС. Всичко, за което говоря, културна идентичност, национална идентичност, споразумения, основани на реципрочност, ненамеса във вътрешните работи, зачитане на достойнството и почтеността, е част от европейското конституционно право. Тогава можем да подходим по друг начин към споразумението, посочва Силяновска Давкова.
