Присъединяването на България към т.нар. „Борд за мир“ и подписването на документа от страна на Росен Желязков повдига сериозни въпроси относно мотивите зад това решение. Това коментира дипломатът и бивш външен министър Ивайло Калфин, който изрази съмнение, че действието е резултат на свободна воля.
Според него процедурата и начинът на създаване на инициативата не са сериозни, което е довело до дистанциране от страна на повечето европейски партньори.
„Голяма част от европейските страни абсолютно отрекоха възможността да се присъединят. Не е сериозен начинът, по който този борд е създаден и тази харта, която определя как се функционира“, поясни Калфин.
Той обърна внимание на специфичната позиция на Ирландия, която не е отхвърлила идеята веднага, но и не е заявила участие, докато другите държави са били категорични в отказа си.
Относно действията на българския представител, бившият вицепремиер бе директен: „Очевидно отнякъде е имало натиск – вътрешен или външен“. Той допълни, че би било „жалко, ако България се е поддала на такъв натиск“ в контраст с позицията на останалите европейски държави.
Хаосът с конституционните промени и служебните кабинети
Наред с външнополитическите теми, Калфин подложи на остра критика и новите текстове в Конституцията, касаещи служебната власт. Според него промените са довели до размиване на отговорността, която вече не се носи ясно от държавния глава, както е било в миналото.
„Преди президентът назначаваше министър-председателя и министрите и носеше пълна отговорност за тях. Сега неговият избор е много ограничен“, припомни дипломатът. Той определи предоставения на президента списък с потенциални кандидати за служебен министър-председател като изключително проблематичен.
„Този списък, който му е връчен, абсолютно всички в него са в конфликт на интереси. Самият списък е абсурден“, категоричен бе Калфин.
Като пример за системен порок той посочи ситуацията със Сметната палата, чиято основна роля е да контролира разходите на изпълнителната власт, и Централната банка.
„Това е пълен конфликт на интереси“, заяви той, допълвайки, че всяка обвързаност между БНБ и правителството „говори много зле за държавата“. Аналогичен е проблемът и с омбудсмана, който би трябвало да защитава гражданите от властта, а не да става част от нея.
Политическа екзотика и съдебна реформа
Бившият евродепутат коментира и идеите депутатите да бъдат вариант за служебен премиер, определяйки ги като „екзотични“. „Колкото повече наближават изборите, толкова повече навлизаме в екзотика“, отбеляза той пред bTV, подчертавайки абсурдността на подобна конструкция.
Относно очакванията служебен кабинет да инициира смяна на главния прокурор, Калфин изрази скептицизъм, че това е възможно без активната роля на парламента. Той припомни, че самата смяна на персоната не гарантира реформа.
„Главният прокурор по никакъв начин не може да си тръгне, каквото и да прави която и да е изпълнителна власт“, посочи той. Като аргумент изтъкна предходната рокада по върховете на прокуратурата: „Смени се господин Гешев и сега какво се случи – пак не ни харесва“. Според него без цялостна съдебна реформа проблемите ще останат нерешени.
Калфин не пропусна да отбележи и факта, че парламентът продължава да работи по време на кампанията, което е новост в политическия процес. „Това, което се случва в държавата, не може да се игнорира – има парламент, който работи, и то в предизборна кампания“, каза той.
Бъдещето на левицата и ролята на Радев
В коментар за политическото бъдеще на президента Румен Радев, Калфин заяви, че държавният глава и в момента е активна част от политическия процес. Той обаче предупреди, че влизането в реалната битка за изпълнителната власт изисква отговори на тежки въпроси в сферите на икономиката, социалната политика и международните отношения.
По отношение на Българската социалистическа партия (БСП), Калфин прогнозира трудности, ако се появи нов силен играч в лявото пространство. „Ако Румен Радев е конкурент на БСП, тогава БСП ще има нелека кампания“, заключи той.