Честно казано - „Подивяваме“ - малката проповед от еп. 230 на „Честно казано с Люба Кулезич”

Шокирана съм, че има шокирани от резултатите на международното изследване PISA за нивото на грамотност сред 15-годишните ученици по света. Да, те са убийствени за България. Според тях 52% от деветокласниците у нас са функционално неграмотни. Дори не могат да прилагат и малкото усвоени знания в реални житейски ситуации. Данните се смятат за достоверни, тъй като тестът е разработван прецизно и от екип светила в световен мащаб с години. Зад изследването стои Организацията за икономическо сътрудничество и е едно от най-важните за развитието на образованието в света от 2000-а година насам. От графиките се вижда, че България стремглаво се спуска към дъното, за кой ли път... С други думи, това което телевизионните кокони наричат с архаично умиление „родно школо“, произвежда варвари от прослойката на деветокласниците. А тази прослойка се смята за знакова преди избора на следващи образователни или професионални дестинации. Но положението едва ли е по-различно в следващите възрастови групи. Само дето се чудя защо има изненадани от това?! Грохотът от свлачището в българското образование и в семейното възпитание гърми от всеки ъгъл на нашето неуютно живуркане в измъчена общност. Грохотът се чува, свличането се вижда в различните му извратени и отблъскващи форми дори по казионно дресираните медии. И не е само това, че от години стана навик да се плямпа за пороищата от двойки по български език и по математика във всяко годишно оценяване на различни класове и възрастови групи. А в отговор какво се ражда - безумната идея за промяна на стандартите в поставянето на оценки, та препитваните ученици и техните учители да не се излагат така масово. Какво да говорим пък за изблиците на агресия, на насилие, на побоища между подрастващи. Пък и срещу даскалите им... Такива сцени послушните телевизионни „мисирки“ ни показват в пристъп на редовен садо-мазо унес. От време на време медиите правят нефелни опити за караница между нефелни експерти в студиата си. И каканижат до втръсване дали Баба Илийца или някоя друга мавзолейна псевдопатриотична литературна боза да остане в учебните програми.
От екраните текат безкрайни словесни тъпни и чесане на службогонски тикви за това кога и как аджеба да се пренаписват учебниците по история така, че от тях най-сетне да бъдат изкоренени пропагандните лъжи и измами от времената на раболепната българо-съветска дружба. Заедно с ченгеджийската цензура над истините за трагичните обрати и предателства в националната ни съдба отпреди поне сто-двеста години насам, и особено в последните седемдесет, довели до там да наричаме съветската окупация „освобождение“?! Ние сме луди хора! А криминализирания преход да наричаме „демокрация“ и т.н. Да не изреждам всички пробойни и архаични останки в образователната ни система. До една те бяха компенсирани под формата на смъртоносна диагноза от чалгизирането и от мутризирането повсеместно на всичко: публичен живот, политически стълкновения, медийни и шоу извращения, изборни манипулации, нагла дезинформация, татуирана с патриотични мотиви, но избиваща на политически фалцети, насъсквани с копейки. Да добавя ли за пълнота на оварваряването и безнаказаната корупция - материална, морална, от горе надолу, до основите на общественото тяло, до превръщането на корупцията в мечта, в копнеж, в навик на масовия българин. А той пък се припознава с готовност в поредния „човек от народа“, парашутиран от поредния ченгеджийско-кремълски проект, да имитира „спасител“ - я с каскет, я с евроатлантически етикет, стига да е добре с храносмилането на европейски средства. Да не пропуснем и масовата картина на мъже, жени и деца – цели семейства от поне две-три съседни поколения, превърнали се в придатъци на телефони и на таблети, от които извира духовна порнография, малоумен хумор, плоскоземски пророчества, патриотарски истерии на нацепени батки с излъчването на нерези. Този психо-апокалипсис се вихри сред нас от години. Някакво международно изследване ли ще ни каже къде се намираме? В най-добрия случай се спасяваме поединично или в затворени групи под знака на вътрешната емиграция. Защото за външната все така важи правилото, че когато отвратените си тръгнат, остават отвратителните. И не само остават, ами се и размножават. Равносметката от този безотговорен автоматизъм на възпроизводството на национална глупост е вече видим: доказана 52% неграмотност на поколението на петнайсетгодишните. А то е заченато, забележете, в годината, в която бицепсите на царския бодигард Бойко Борисов бяха инсталирани да внушават потентност и европейски размах на посткомунистическото менте, наречено „демокрация“. Разбира се, това може и да е съвпадение. Но от него заключенията за България след международното изследване PISA на грамотността в света не стават по-утешителни. Напротив. Подивяваме с бързи темпове като нация в държава, която сами наричаме „кочина“, но сме все по-негодни да я изчистим от свинското начало. И дори изглеждаме все по-склонни да се приобщим към него и да го обявим за победител, грухтящ начело на властта. Докато изчезнем от всякакви проучвания и класации, които измерват степента на принадлежност към цивилизацията. Това ли искаме?