Предстоящите избори в Румъния ще определят не само политиката в страната, но ще окажат влияние и върху външната политика, включително и върху възможното смекчаване на настоящата подкрепа на Букурещ за Украйна в борбата ѝ срещу нашествието на руските сили.
Кога ще се проведат изборите?
На първо място са президентските избори в страната. Досегашният десноцентристки президент Клаус Йоханис приключва втория си мандат и едно десетилетие на поста. Повече от дузина кандидати се борят да го заместят.
Първият тур е на 24 ноември, а ако никой от кандидатите не спечели повече от 50 % от гласовете, първите двама ще се борят на 8 декември. Междувременно на 1 декември, когато е и националният празник на страната, в Румъния ще се проведат парламентарни избори.
Какво е заложено?
Според Оана Попеску-Замфир, директор на Центъра „Глобалфокус“, базиран в Букурещ мозъчен тръст, залогът в двете гласувания е голям.
На първо място, каза тя, „Румъния е изправена пред две важни реалности през следващата година: заплахата от по-нататъшна нестабилност и конфликти в региона и в световен мащаб, особено в контекста на Белия дом на [новоизбрания президент Доналд] Тръмп“.
На второ място, „рисковете от задълбочаване на икономическата и финансовата криза, като се има предвид, че [Румъния] в момента има един от най-високите двойни бюджетни дефицити и нива на инфлация в ЕС, а цената на стоките продължава да се увеличава, докато държавните разходи остават високи (до голяма степен заради раздутия държавен апарат)“, каза Попеску-Замфир пред Радио свободна Европа.
За какво се интересуват избирателите?
Икономиката и корупцията изглежда са начело на списъка с това, което вълнува повечето избиратели.
„Избирателите се интересуват от разходите за живот, намаляването на инфлацията и бюджетния дефицит, който е сред най-високите в ЕС“, каза Попеску-Замфир. Те се интересуват и „от фискалната предвидимост и избягването на потенциално много строги мерки за икономии“.
През последните години Румъния беше разтърсена от висока инфлация. През 2022 г. тя беше 13,8%, а през 2023 г. е спадна до 10,4%, според данни на Румънския статистически институт. През 2024 г. процентът, засега, е малко над 5 процента, което е по-голям спад, но все още е сред най-високите в ЕС.
Корупцията, както в публичната, така и в частната сфера, отдавна измъчва Румъния. В държавния сектор на здравеопазването все още широко се твърди, че в болниците и клиниките в цялата страна се дават подкупи, за да се посети лекар или да се получи лечение, въпреки известния напредък в ограничаването на тази практика.
Въпреки че вътрешните проблеми преобладават, гласоподавателите са обезпокоени и от външните работи, а именно продължаващата война на Русия срещу съседната на Румъния Украйна и как този конфликт може да се промени след смяната на президента на САЩ Джо Байдън с Тръмп, който предложи подкрепата да бъде намалена.
„Заплахата от регионална нестабилност и война също е източник на безпокойство. Избирателите се интересуват от позициите на кандидатите по отношение на Украйна, Русия, Тръмп, степента на тяхната евроатлантическа ориентация“, каза Попеску-Замфир, като добави, че избирателите са фокусирани и върху „способността на кандидатите за президент да ръководят страната в случай на ескалация на напрежението с Русия“.
Румъния се превърна в ключов съюзник на Украйна, като не само предоставя обучение и военно оборудване, включително система за противоракетна отбрана „Пейтриът“, но и играе ключова роля в транспортирането на украинско зърно и други селскостопански стоки до световните пазари. Голяма заслуга за проукраинската позиция на Букурещ има сегашният президент Йоханис.
За НАТО Румъния е ключов съюзник на източния фланг, като алиансът изгражда там най-голямата си военна база. Въпреки че няма изпълнителна власт, румънският президент има значителни правомощия за вземане на решения, включително по въпроси на националната сигурност и външната политика. Избиран за петгодишен мандат, президентът може също така да отхвърля партийните кандидати за министър-председател и правителствените кандидати за съдебни назначения.
Как изборите могат да повлияят на подкрепата за Украйна?
Намеци за това, че новият президент може да не е толкова твърд поддръжник на Украйна, можеха да се видят по време на тричасовия телевизионен президентски дебат на 18 ноември. Почти всички кандидати заявиха, че Украйна трябва да отстъпи територия на руския президент Владимир Путин, за да се сложи край на конфликта – позиция, която Тръмп предложи като единствен път напред.
„Очевидно е, че Украйна не разполага с ресурси, за да си върне всички загубени територии. Крим е почти невъзможно да бъде върнат, а Донбас вече е русифициран“, заяви Мирча Джоана, бивш заместник-генерален секретар на НАТО, който се кандидатира като независим. Той също така твърди, че Украйна трябва да запази суверенитета си и западната си ориентация, ако се откаже от земята.
Елена Ласкони от дясноцентристкия Съюз за спасение на Румъния беше единственият кандидат за президент, който се противопостави на идеята Украйна да се откаже от земите си, като заяви, че това ще окуражи руския президент Владимир Путин.
„Ако Украйна отстъпи територия, Путин няма да се спре“, каза тя. „Трябва да помогнем на Украйна да спечели тази война.“
Джордже Симион, лидер на крайно десния, ултранационалистически Алианс за единство на румънците (AUR), заяви, че ако бъде избран, ще каже на Тръмп, че е време за мир, но той трябва да обмисли възможността да позволи на Украйна да се присъедини към НАТО.
От петимата най-сериозни претенденти Ласкони е най-оптимистично настроена към НАТО, като призовава военният алианс да има по-голямо присъствие в Румъния. На другия полюс е Симион – критикуван от някои съперници, че е проруски и антиевропейски настроен – който предложи Румъния да остане в НАТО, но да бъде „неутрална“.
Кой вероятно ще спечели?
На президентския дебат не присъстваха румънският министър-председател и лидер на Социалдемократическата партия Марсел Чолаку и бившият дясноцентристки министър-председател Николае Чука, който оглавява румънския Сенат и е част от управляващата коалиция с партията на Чолаку.
Отсъствието на Чолаку беше обяснено с относителната му увереност. Проучванията на общественото мнение показват, че той е лидер сред първите петима от общо 13-те кандидати за президент. Това се случва въпреки факта, че Чолаку е изправен пред обвинения в лъжа за връзки с измамна компания за недвижими имоти, което дори предизвика призиви за неговата оставка.
При евентуален втори тур на изборите Чолаку може да се изправи срещу Симион – мач, който, както предполага Попеску-Замфир, е предпочитан от социалдемократите.
„Социалдемократите разчитат, че ще разчистят пътя на Симион до втория тур, а не на някой от другите претенденти, надявайки се, че хората ще се стекат пред избирателните секции, за да се противопоставят на победата на лидера на AUR“, каза Попеску-Замфир.
Попеску-Замфир заяви, че за много румънци победата на Симион ще бъде „гарантиран завой към стила на управление и идеологията на [унгарския премиер] Виктор Орбан: антизападен, проруски, автократичен, социално консервативен, стесняващ пространството за граждански права и свободи“.
Очаква се Социалдемократическата партия на Чолаку също да надделее над другите партии на парламентарните избори на 1 декември и вероятно ще има първата възможност да състави нов кабинет, отбелязва анализаторът Вероника Анхел.
Какъвто и да е резултатът, „Румъния е подготвена най-вече за политическа приемственост, затягане на колана във фискално и икономическо отношение, за да се коригират дефицитът и инфлацията“, каза Попеску-Замфир.
В същото време анализаторът заяви, че Букурещ ще „търси сътрудничество с администрацията на Тръмп, като същевременно ще запази курса на подкрепа за Украйна, доколкото е възможно“.
