„Не закачайте Морфов! А се разкарайте…“ – малката проповед от еп. 192 на „Честно казано с Люба Кулезич”

Може и да не ви се вярва, но е факт, че броят на писанията срещу Александър Морфов само за два дни почти надхвърли количеството дописки и коментари за адското земетресение в Турция и Сирия. Ще кажете: не може да бъде. Нормалните хора в тая наша измъчена от политически подлости и медийни мерзости страна със свити сърца следят трагедията, молят се за живите, за мъртвите, даряват кой пари, кой човещина и солидарност поне в мислите си за страдалците. Не им е до жълто-кафяви изблици, злостни кампании и линчове. Обаче точно за това става дума. За стройно организирана кампания по съветски модел, който от Сталин до Путин едно си знае, бае и върши: неудобните на режима – аут, на съд, под ножа. Или в карцера, или с новичок или в лудницата – както се полага на всеки тунеядец, хулиган и пияница. Мислите, че в случая с Морфов пресолявам супата ли? Хич даже. Само отворете сайтовете, помпащи жълто-кафява страст към шведската тройка Бойко-Гешев-Пеевски и ще се убедите, че съм права. Срещу режисьора е задвижена кална лавина от закани, обиди, присъди и ненавист. Искат му оставката от Народния театър вече с такова ожесточение, сякаш му искат главата. В ход са словесни заклинания от времената на Народния съд, но с обратен посткомунистически знак. След толкова години с ненакърнен статут на мегаталант в театъра и в киното, съучастниците в кампанията се сетиха, че авторът на бунтовно-заклинателното представление „Хъшове“ всъщност бил путинист. Иначе защо негова постановка се била играела и сега в московски театър. И нито дума, разбира се, за звездните изяви на Морфов по сцените на Литва, Естония, Букурещ и още къде ли не. Да, обаче той бил и болшевик, съдел хората заради политическите им убеждения. Нарекъл розовобузия актьор Евгени Будинов „гербаджийски боклук“, махнал го от „Хъшове“-те. Накърнил женската същност на пиарката Велислава Кръстева заради симпатиите й към ДПС и към почетния председател Доган. Впрочем, майка му на Морфов била учителка по руски, а баща му – офицер по времето на соца. При това биографично доказателство за моралната непригодност на Морфов би трябвало кметицата Фандъкова, самата тя учителка по руски, да си направи харакири, а президентът Румен Радев, премиерът Гълъб Донев и цялата униформена компания в служебното правителство да се саморазжалват. Но те си траят. Което доказва факта, че в кампанията срещу Морфов има елементи на политическа съгласуваност и на задкулисна организация в услуга на „хартиените тигри“ начело с ГЕРБ и ДПС, настървени предизборно пак да се впият във властта. Въпросът е, че аранжорите на публичния погром срещу Морфов са окопани вътре в институцията Народен театър. Но това не ги прави маловажни. Напротив. Изглежда, че разполагат със самочувствие и с правомощия да наемат участници и да разпределят ролите им в медийната режисура на този отвратителен конфликт. Затова не е случайно, че сигналният изстрел за него бе даден от видеозапис, по-точно от удобно кастрирано парче от този запис, заснето преди цели шест месеца по време на възстановителна репетиция на „Хъшове“. Именно на него се вижда и чува ясно как Морфов мотивира отстраняването на Будинов от „Хъшове“ с думите „гербаджийски боклук“. Те възмутиха обаче съвсем целенасочено дори непредубедени хора, но и незапознати с нерядко грубия жаргон на тесни професионални сбирки. Включително в медиите и не само там. Стана ясно, че записът е изтекъл не от другаде, а от директорския кабинет на Васил Василев и разпратен на определени адресати от ПР отдела на театъра начело с бившата депутатка и медиен цербер на ДПС Велислава Кръстева. Явно този тандем от двама екс зам.-министри на културата от правителството на пеевската марионетка Орешарски всъщност разполага с достатъчно власт, за да ангажира съдия–изпълнител, който да притиска Морфов да дава обяснения и да му е по-качествен тормоз. Както и да въвлече куп знакови функционери на ГЕРБ и на журналистиката тип „бухалка“ в черната PR кампания срещу режисьора. При това с характер на отмъщение за опита му да освободи по своя начин Народния театър не от актьори с различни убеждения, както го клеймят, а от партийно внедрени фигури и агенти за политическо влияние. Каквато Велислава Кръстева е без съмнение, колкото и да премълчава ролята си на пропагандист и колаборационист на Пеевски в сараите на Доган. Не бива да бъде подценявана и депутатската зловредност на Евгени Будинов в услуга на интересите на ГЕРБ в културата и в киното, колкото и наивен да изглежда той. И цялата тази плява да вирее в едно от обиталищата на българската културна идентичност, която толкова дразни и псевдопатриотите, и псевдоевроатлантиците, и правоверните путинисти. Ничие благоприличие не може да удържи на подобна напаст. Затова в нашия език си имаме думата „хъш“. Затова си имаме и Морфов. Както „Полет над кукувиче гнездо“ си има Макмърфи. Затова не закачайте Морфов, ами изчезвайте, той ви го каза!