Профилът на българския длъжник претърпя значителна промяна. Вече младежи под 30 години от големите градове като София, Пловдив, Варна и Бургас са основните участници в задлъжняването. Те работят, но имат множество паралелни кредити, които често са от банки, небанкови институции и телекомуникационни компании.
Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания, посочи, че възрастовата граница на хората с просрочени задължения е паднала, като все по-често става въпрос за лица под 30 години, а в много случаи – под 25 години.
С нарастващия брой млади длъжници, се наблюдава и миграцията към големите градове, където има повече възможности, но и повече изкушения за харчене. Младите хора лесно трупат дългове, като средният размер на потребителските кредити за 2024 година е 909 лева, намалявайки спрямо 1324 лева през 2023 година. Въпреки това, най-често се забавят потребителски необезпечени кредити с малки суми, които са особено рискови.
Лихвените проценти в България остават сравнително ниски – 9,05% за потребителски кредити и 2,43% за жилищни кредити, което поставя страната сред тези с най-достъпно кредитиране в Европа, но също така увеличава рисковете от прекомерно задлъжняване, особено сред младите хора.
България влиза в еврозоната на 1 януари 2026 година с фиксиран курс от 1,95583 лева за едно евро. Тази промяна няма да засегне основните тенденции на пазара на управление на вземания, твърди Димитрова, но експертите очакват конкурентната среда в банковия сектор да остане същата.
Нова регулация за защита на длъжниците беше въведена със Закона за лицата, обслужващи кредити, който има за цел да премахне лошите практики в колекторския бизнес и да предостави по-добра защита за потребителите.
Финансовата култура в България се подобрява, като плащаемостта на задълженията на българите е нараснала с 38% през първото полугодие на 2025 година спрямо същия период на 2024 година. Въпреки това, междуфирмената задлъжнялост се увеличава рязко, което показва нарастващото използване на колекторски услуги от бизнеса.