Черна гора продължава да твърди, че е лидер в евроинтеграцията сред страните от Западните Балкани, но това самочувствие се сблъсква с нарастващ скептицизъм от страна на Европейската комисия и някои държави членки, особено Хърватия.
Основни пречки пред напредъка
- Споразумението с Обединените арабски емирства (ОАЕ) предизвиква сериозно безпокойство в Брюксел. Според неофициален документ, споразумението изключва инвеститорите от задължението да спазват законите за обществени поръчки.
- Проектозакон за финансовата информация цели цензура върху публикации, свързани с емисии на държавен дълг, което предизвика остра критика от страна на ЕС.
- Недостатъчен напредък по глава 23 и 24, свързани със съдебната система, борбата с корупцията и свободата на медиите.
Бавен напредък по главите за членство
Въпреки уверенията на ръководителя на преговорите Предраг Зенович, че няколко глави са „вътрешно готови за затваряне“, реалното затваряне се бави.
- До края на 2025 г. правителството планира да затвори поне 6 глави, а през 2026 г. – останалите 20, от общо 33.
- Проблемите с външната политика (глава 31) продължават поради ветото на Хърватия, наложено през 2023 г.
Хърватско вето и регионално напрежение
- Хърватия продължава да заплашва с блокиране на процеса, като се позовава на „висящи въпроси“, включително и приетата от Черна гора резолюция за Ясеновац, написана под влияние на Андрия Мандич – председател на парламента и близък до Белград.
- Въпреки проведени срещи между външните министерства, дипломатическият диалог не показва напредък.
Политически и икономически рискове
- Изменения в закона за капиталовия пазар предвиждат забрана за публична информация за емисии на ценни книжа – мярка, оценена като „политическа грешка“ от ЕП.
- Икономическите прогнози на правителството са значително по-оптимистични от тези на МВФ и Световната банка.
- Отчетено е намаляване на чуждестранните инвестиции, което може да засегне трайно икономиката на страната.
Резюме
Черна гора е изправена пред реална опасност процесът ѝ на присъединяване към ЕС да бъде забавен или блокиран, ако не отговори на конкретните критики на Европейската комисия и ако не разреши конфликтите с Хърватия.
Както заяви хърватският президент Зоран Миланович:
„Никой няма да се присъедини към Съюза, може би само Черна гора.“
И дори това „може би“ вече звучи неуверено.
