Черна гора продължава да твърди, че е лидер в евроинтеграцията сред страните от Западните Балкани, но това самочувствие се сблъсква с нарастващ скептицизъм от страна на Европейската комисия и някои държави членки, особено Хърватия.
- Реклама -
Основни пречки пред напредъка
Споразумението с Обединените арабски емирства (ОАЕ) предизвиква сериозно безпокойство в Брюксел. Според неофициален документ, споразумението изключва инвеститорите от задължението да спазват законите за обществени поръчки.
Проектозакон за финансовата информация цели цензура върху публикации, свързани с емисии на държавен дълг, което предизвика остра критика от страна на ЕС.
Недостатъчен напредък по глава 23 и 24, свързани със съдебната система, борбата с корупцията и свободата на медиите.
Бавен напредък по главите за членство
Въпреки уверенията на ръководителя на преговорите Предраг Зенович, че няколко глави са „вътрешно готови за затваряне“, реалното затваряне се бави.
До края на 2025 г. правителството планира да затвори поне 6 глави, а през 2026 г. – останалите 20, от общо 33.
Проблемите с външната политика (глава 31) продължават поради ветото на Хърватия, наложено през 2023 г.
Хърватско вето и регионално напрежение
Хърватия продължава да заплашва с блокиране на процеса, като се позовава на „висящи въпроси“, включително и приетата от Черна гора резолюция за Ясеновац, написана под влияние на Андрия Мандич – председател на парламента и близък до Белград.
Въпреки проведени срещи между външните министерства, дипломатическият диалог не показва напредък.
Политически и икономически рискове
Изменения в закона за капиталовия пазар предвиждат забрана за публична информация за емисии на ценни книжа – мярка, оценена като „политическа грешка“ от ЕП.
Икономическите прогнози на правителството са значително по-оптимистични от тези на МВФ и Световната банка.
Отчетено е намаляване на чуждестранните инвестиции, което може да засегне трайно икономиката на страната.
Резюме
Черна гора е изправена пред реална опасност процесът ѝ на присъединяване към ЕС да бъде забавен или блокиран, ако не отговори на конкретните критики на Европейската комисия и ако не разреши конфликтите с Хърватия.
Както заяви хърватският президент Зоран Миланович:
„Никой няма да се присъедини към Съюза, може би само Черна гора.“
И дори това „може би“ вече звучи неуверено.
Черна гора продължава да твърди, че е лидер в евроинтеграцията сред страните от Западните Балкани, но това самочувствие се сблъсква с нарастващ скептицизъм от страна на Европейската комисия и някои държави членки, особено Хърватия.
- Реклама -
Основни пречки пред напредъка
Споразумението с Обединените арабски емирства (ОАЕ) предизвиква сериозно безпокойство в Брюксел. Според неофициален документ, споразумението изключва инвеститорите от задължението да спазват законите за обществени поръчки.
Проектозакон за финансовата информация цели цензура върху публикации, свързани с емисии на държавен дълг, което предизвика остра критика от страна на ЕС.
Недостатъчен напредък по глава 23 и 24, свързани със съдебната система, борбата с корупцията и свободата на медиите.
Бавен напредък по главите за членство
Въпреки уверенията на ръководителя на преговорите Предраг Зенович, че няколко глави са „вътрешно готови за затваряне“, реалното затваряне се бави.
До края на 2025 г. правителството планира да затвори поне 6 глави, а през 2026 г. – останалите 20, от общо 33.
Проблемите с външната политика (глава 31) продължават поради ветото на Хърватия, наложено през 2023 г.
Хърватско вето и регионално напрежение
Хърватия продължава да заплашва с блокиране на процеса, като се позовава на „висящи въпроси“, включително и приетата от Черна гора резолюция за Ясеновац, написана под влияние на Андрия Мандич – председател на парламента и близък до Белград.
Въпреки проведени срещи между външните министерства, дипломатическият диалог не показва напредък.
Политически и икономически рискове
Изменения в закона за капиталовия пазар предвиждат забрана за публична информация за емисии на ценни книжа – мярка, оценена като „политическа грешка“ от ЕП.
Икономическите прогнози на правителството са значително по-оптимистични от тези на МВФ и Световната банка.
Отчетено е намаляване на чуждестранните инвестиции, което може да засегне трайно икономиката на страната.
Резюме
Черна гора е изправена пред реална опасност процесът ѝ на присъединяване към ЕС да бъде забавен или блокиран, ако не отговори на конкретните критики на Европейската комисия и ако не разреши конфликтите с Хърватия.
Както заяви хърватският президент Зоран Миланович:
„Никой няма да се присъедини към Съюза, може би само Черна гора.“
Ръководителите на разузнаването и контраразузнаването ще бъдат изслушани в Комисията за контрол над службите за сигурност.
Повод за извънредното изслушване са данни от годишния доклад...
Европейският съюз и Обединеното кралство сключиха историческо споразумение за статута на Гибралтар – ключов пробив, идващ пет години след Брекзит. Новото споразумение ще улесни...