Николай Денков, бивш премиер и съпредседател на ПГ на ПП-ДБ, коментира позицията на партията по исканията за закриване на Комисията за противодействие на корупцията (КПК).
Той заяви, че ПП-ДБ ще се противопоставят на закриването на КПК, като подчерта, че това би поставило под риск изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост и загубата на 5 милиарда лева. Според Денков, ПП-ДБ не подкрепя закриването на комисията, но са готови да обсъдят евентуални промени в нейната структура и функция, като основната цел е КПК да бъде независима от политическо влияние.
„160 депутата бяха заложени в закона, за да се избегне политическото влияние в комисията. Но КПК не решава нито един проблем. Негативите от тази стъпка днес са много повече – позитиви не виждам.“
Той отбеляза, че ако КПК бъде закрита, това няма да реши проблемите, а само ще премахне институцията, която може да се бори с корупцията. „Остава прокуратурата, а безобразията във Варна ги направиха прокуратурата и Апелативния съд в София“, добави Денков, подчертавайки, че закриването на институции, завладени от Пеевски и Борисов, не е решение.
Денков разкритикува идеята за закриване на важни институции като прокуратурата и КЗП и заяви, че най-добрият начин за изграждане на държава е да се запълнят институциите с компетентни хора.
Във връзка с вота на недоверие, който ПП-ДБ и МЕЧ ще внесат през септември, Денков обясни, че ще има три основни теми:
- Здравеопазване – заплати на лекари, лошо отношение към пациенти и допълнително заплащане.
- Обедняване на хората – с прогноза, че през есента ще има сериозно обедняване на населението, което ще предизвика обществено недоволство.
- Диспропорции в регионалното развитие и демографски пустини – особено в Северозападна България и други изоставени региони.
„Проблемите на хората са следствие от това, че държавата е завзета. Ние ще намерим начин да ги съберем и да подготвим силен вот на недоверие“, заяви той.
На въпрос относно конституционните промени и „домовата книга„, Денков подчерта, че решението е било взето поради „безобразията“ в служебните правителства и действията на техни министри, като добави, че президентът не е имал заслуги за еврозоната, тъй като неговите министри два пъти са предлагали бюджет с дефицит над 3%.