Позицията на руското външно министерство трудно може да се интерпретира като положителен сигнал в контекста на интензивните дипломатически усилия за деескалация на напрежението, възникнало по Източния фланг на НАТО. Изострянето на риториката идва в момент, когато е налице нова динамика в отношенията между НАТО и Руската Федерация. В условията на възобновения диалог в Съвета НАТО-Русия, респ. – когато вече имаме функциониращи канали за комуникация, е трудно да бъде рационализиран подобен тип говорене. Прагматичният подход предполага, че проблемите в двустранните и/или съюзни отношения следва да бъдат адресирани в съответните институционални формати. Ако Руската Федерация има притеснения за собствената си сигурност, които имат отношение към България, те следва да бъдат представени включително и на двустранно ниво. Към настоящия момент пред мен не са поставяни въпроси от подобно естество.
Успехът на прилаганите дипломатически средства за деескалация на напрежението и за разрешаването на възникналите конфликти зависи от волята и искреното желание на ангажираните страни да водят ефективен, прагматичен и смислен диалог. Ултимативният подход, от друга страна, не просто е неконструктивен, но би довел до последваща ескалация, от която никой в крайна сметка няма интерес. В този смисъл поведението, демонстрирано от Руската Федерация, трудно би могло да се впише в рамките на усилията за разрешаване на проблемите на сигурността по пътя на диалога и дипломацията.
България е суверенна държава, която сама решава как да дефинира и реализира своята вътрешна и външна политика, каква да бъде линията ѝ на поведение в международните отношения, респективно – в какви съюзи да участва. Ние сами избираме своето бъдеще. Решенията, които касаят България, се взимат от легитимните български власти в съответствие с Конституцията на страната и националната законодателна уредба. Националните ни интереси са и ще продължат да бъдат отправна точка за всяко наше решение и действие.
Стефан Янев