Споделеното историческо минало е една от основните градивни единици на националното самосъзнание, а за някои хора историята не е просто обяснителен модел, тя е страст и вдъхновение. Идеализацията на миналото често се проявява чрез възхищение към личности като Дамян Груев, Христо Татарчев и Гоце Делчев – хора, чиито дела днес са образец за подражание.
- Реклама -
Агенция БГНЕС получи ексклузивен достъп до три печата на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (ВМРО), част от необработена колекция, която досега не е била достъпна за обществено ползване.
Историкът доц. д-р Милен Михов обясни пред БГНЕС, че печатите са използвани от дейците на ВМРО в периода от създаването на Организацията до Балканските войни. Надписите на печатите са изписани на книжовния литературен български език от времето, което предполага, че са изработени в специализирани ателиета в София или друг голям български град.
„Като графично изпълнение печатите не са непознати – могат да бъдат видени върху известни документи, свързани с дейността на ВМРО. Любопитното е, че се натъкваме на физическия носител на този печат“, отбеляза Михов.
Историкът допълни, че печатите все още са част от необработена сбирка, което затруднява достъпа до тях. Амбицията му е да опише историята на печатите, да издири документите и да реставрира пътя им от революционната организация до архива, за да може всеки желаещ да се докосне до историята и да изпита уникалното чувство от физически контакт с миналото.
Споделеното историческо минало е една от основните градивни единици на националното самосъзнание, а за някои хора историята не е просто обяснителен модел, тя е страст и вдъхновение. Идеализацията на миналото често се проявява чрез възхищение към личности като Дамян Груев, Христо Татарчев и Гоце Делчев – хора, чиито дела днес са образец за подражание.
- Реклама -
Агенция БГНЕС получи ексклузивен достъп до три печата на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (ВМРО), част от необработена колекция, която досега не е била достъпна за обществено ползване.
Историкът доц. д-р Милен Михов обясни пред БГНЕС, че печатите са използвани от дейците на ВМРО в периода от създаването на Организацията до Балканските войни. Надписите на печатите са изписани на книжовния литературен български език от времето, което предполага, че са изработени в специализирани ателиета в София или друг голям български град.
„Като графично изпълнение печатите не са непознати – могат да бъдат видени върху известни документи, свързани с дейността на ВМРО. Любопитното е, че се натъкваме на физическия носител на този печат“, отбеляза Михов.
Историкът допълни, че печатите все още са част от необработена сбирка, което затруднява достъпа до тях. Амбицията му е да опише историята на печатите, да издири документите и да реставрира пътя им от революционната организация до архива, за да може всеки желаещ да се докосне до историята и да изпита уникалното чувство от физически контакт с миналото.
Тежко пътно-транспортно произшествие е станало на магистралата в посока Бургас, след отбивката за Стара Загора. Според първоначалната информация, кола от насрещното платно е преминала...
От днес, 15 ноември, започват 40-дневните Коледни пости, които приключват на 24 декември – Бъдни вечер. Това е вторият по продължителност пост след Великия.
Рождественският...
Днес се провежда Националната учредителна конференция на политическата партия „Алианс за права и свободи“ (АПС) – новата политическа формация, свързвана с Ахмед Доган, който...
