Поредната порция разсекретени документи, свързани с покойния финансист Джефри Епщайн, които станаха достояние на обществеността в началото на януари 2026 г., не предизвикаха очаквания трус в съдебната система, но потвърдиха мрачни хипотези за механизма на функциониране на световния връх.
Това стана ясно от задълбочения анализ на международния анализатор Лозан Тодоров в разговор с журналиста Катя Илиева по Евроком.
Според Тодоров, степента на изненада от новите разкрития е правопропорционална на информираността на обществото. За хората, които следят процесите в дълбочина, документите са поредното парче от пъзела, разкриващ истинската същност на така наречения „глобален елит“.
„Това, което ние наричаме световни елити, е една сбирщина от хора, които са с ужасяващи човешки качества“, заяви директно анализаторът. Той разви тезата, че съвременната социално-икономическа йерархия често изисква висока степен на психопатия за изкачване към върха. „Когато стигнеш до върха на сладоледа, така да се каже, това, което ние намираме, не е пухкава сметана. Ние там срещаме дъното на утайката“, подчерта Тодоров.
Механизъм за контрол и изнудване
Основната теза на анализатора е, че мрежата на Епщайн не е просто клуб за девиантни удоволствия, а сложна система за събиране на компромати и контрол над влиятелни личности. Въпреки наличието на хиляди страници документи и данни за присъствието на ключови фигури на частния остров и в имотите на Епщайн, правосъдието в САЩ изглежда блокирано.
Тодоров посочи парадокса в действията на американските институции. От една страна, високопоставени лица от Министерството на правосъдието заявяват, че са премахнали от документите „абсолютно всякакви изображения и кадри на смърт, насилие и изтезания“. Часове по-късно същите институции твърдят, че „не се намират необходимите доказателства да бъде подведен под отговорност който и да е“.
Това навежда на мисълта, че Джефри Епщайн е изиграл ролята на „бушон“, който удобно е умрял, за да бъдат приписани всички злини на него, докато реалните участници и бенефициенти остават недосегаеми.
Сянката на „Лолита Експрес“ и Бил Клинтън
В документите отново изплува името на бившия американски президент Бил Клинтън. Според данните, цитирани от Тодоров, Клинтън фигурира в полетните дневници на частния самолет на Епщайн, известен злокобно като „Лолита Експрес“, цели 26 пъти. „Съвсем нормално е човекът да не иска да говори много по този въпрос“, коментира иронично анализаторът, допълвайки, че мълчанието на политическите фигури се дължи на факта, че „абсолютно всички са замесени“.
Генезисът на Епщайн: От учител без диплома до финансов акула
Анализът на Лозан Тодоров хвърли светлина и върху мистериозното издигане на Епщайн. През 70-те години, без завършено висше образование, той е нает като учител по математика в елитния колеж „Далтън“ в Ню Йорк, където се обучават децата на най-богатите. Директорът, който го назначава – Доналд Бар (бивш кадър на ОСС, предшественика на ЦРУ), по същото време пише научно-фантастичен роман с сюжет за отвличане на хора и използването им като секс роби.
Следва шеметна кариера в банката „Беър Стърнс“, работа в отдели за укриване на капитали и създаване на контакти с оръжейни търговци и медийни магнати като Робърт Максвел. Тодоров припомни, че Максвел, бащата на партньорката на Епщайн – Гилейн, е бил считан за троен агент, работещ едновременно за британското, американското и израелското разузнаване.
Българската следа и геополитическите трусове
В разговора бе засегната и българска връзка. Според изнесената информация, Даниел Сиат, сочен за сводник на Епщайн, е посещавал България за срещи с „правителствени официални лица“. Тодоров предупреди, че много от имената в досиетата все още са заличени и могат да бъдат използвани или разкрити в удобен момент като инструмент за натиск.
Според анализатора, публикуването на документите точно в началото на 2026 г. не е случайно и може да е свързано с вътрешни борби в глобалния елит и опити за еманципация на кръга около Доналд Тръмп от „добрата стара Европа“. В списъците фигурират множество представители на европейската аристокрация, което прави разкритията потенциално взривоопасни за трансатлантическите отношения.
„В момента, в който тези хора излязат да ни четат морал, ние трябва да се сетим за онези острови… и много внимателно да преценим ние трябва ли да слушаме тези хора изобщо какво ни говорят“, заключи Лозан Тодоров.