От гледна точка на Европейската комисия Сърбия е най-важната държава на Западните Балкани. Ако Белград се присъедини към ЕС, петте останали по-малки кандидатки от региона вероятно ще последват примера. Теоретично това може да се случи към края на 30-те години на XXI век.
Реалността обаче изглежда различно. Сърбия все по-бързо се плъзга към авторитаризъм. От ноември 2024 г. насам страната е обхваната от масови протести – стотици хиляди хора излизат по улиците срещу корупцията, управленското безхаберие и произвола на властите. Искрата пламна след трагедията в Нови Сад, където рухнал навес на гара уби 16 души, а разследванията разкриха, че средства за ремонта са били отклонени по съмнителни схеми.
Ескалация на напрежението
Месеци наред протестите протичаха мирно, но през последните седмици се стигна до побои от полицията, включване на футболни хулигани, десетки арести и дори уволнения на учители. Медийната пропаганда заклеймява демонстрантите като „врагове на държавата“ и „наркомани“. Президентът Александър Вучич очевидно разчита на твърд курс, за да запази властта си.
Реакцията на ЕС
През март 2025 г., след четири месеца протести, Урсула фон дер Лайен и Антонио Коща посрещнаха Вучич на неформална вечеря в Брюксел. Съобщенията бяха уклончиви – говореше се за „реформи“, но без остри критики. Вучич се върна в Белград с увереността, че лидерите на ЕС няма да го изоставят.
Това не е ново – още през октомври 2024 г. Фон дер Лайен посети Белград и завърши визитата си с думите:
„Очаквам с нетърпение по-нататъшното ни сътрудничество, скъпи Александър!“
В Брюксел често оправдават тази линия с аргумента, че само Вучич може да „свърши работата“ по европейските договорености.
Европейският парламент – в контраст
За разлика от ЕК, Европейският парламент взе ясна позиция. След изборите през декември 2023 г., белязани от масови измами, евродепутатите приеха резолюция с 461 гласа „за“ срещу 52 „против“, в която поискаха „независимо международно разследване“. В документа се осъждат натискът върху избиратели, намесата на президента и атаките срещу наблюдатели.
Външнополитически баланс
Вучич не е направил реални стъпки за решаване на конфликта с Косово, а в същото време поддържа близки връзки с Китай – тази седмица присъства на пищните чествания в Пекин.
Заключение
Докато ЕС продължава да търпи курса на Вучич, в Сърбия полиция бие демонстранти, хулигани нахлуват в университети, а студентите са преследвани. Европа обаче изглежда все така готова да си затваря очите.
—
Улрих Ладурнер, Die Zeit