Въпреки отчетения ръст на приходите през изминалата година, държавните финанси са изправени пред сериозни структурни предизвикателства, които застрашават тяхната устойчивост. Около тази теза се обединиха икономистът Румен Гълъбинов и финансистът Преслав Райков в ефира на NOVA NEWS, анализирайки фискалната ситуация в страната.
Според експертния анализ, макар постъпленията в хазната да бележат повишение с близо 20%, те не успяват да догонят амбициозните първоначални разчети. Румен Гълъбинов обясни конкретните параметри на това разминаване: „Планираното увеличение беше около 26%, което означава изоставане от 6-7% на фона на силно нарастващите разходи“.
Това несъответствие между планирани и реални приходи, комбинирано с увеличените разходи, води до бюджетен дефицит от 3,1%, който надхвърля препоръчителните прагове за фискална дисциплина.
Въпреки тревожните сигнали, Гълъбинов вижда потенциал за развитие, стига управлението на ресурсите да се оптимизира. „Държавата в момента има изгледи да се развие – да инвестира“, посочи той, акцентирайки върху наличието на както външен, така и вътрешен ресурс. Страната разполага със средства по Плана за възстановяване, очаквани инвестиции, както и освободен банков ресурс.
Ключът към успеха, според икономиста, се крие в ефективността на разходите и спешната нужда от административна реформа. Той подчерта, че оптимизацията на администрацията трябва да се извършва поетапно, но решително. „Ресурс има, но без структурни реформи и продуктивно харчене няма да има ефект. Политическата ситуация е ключова“, предупреди Гълъбинов.
Значително по-скептична позиция изрази финансистът Преслав Райков. Той постави под съмнение волята за промяна във философията на бюджетната политика и предупреди за дългосрочните негативни последици от настоящия модел на управление. „Не мисля, че ще видим съществена промяна. Ако продължим така, ще отпишем едно цяло десетилетие, в което не постигаме нищо значимо“, заяви Райков.
Финансистът бе категоричен относно идеите за работа с временни финансови рамки, определяйки като „безумно“ евентуално актуализиране на удължен бюджет. Той настоя за изготвянето на изцяло нов, адекватен финансов план, който да кореспондира с европейските цели на страната.
„Трябва да използваме матрицата, която имаме – ЕС, Шенген, еврозоната. Ако с нея не можем да постигнем резултати, проблемът е вътрешен“, подчерта Райков.
Според неговия анализ, фискалната политика все по-често става жертва на политическото оцеляване, като се пренебрегват дългосрочните инвестиции в полза на краткосрочни мерки. „Хабим ресурс в решения, които траят 3–6 месеца, а инфлацията ги изяжда“, обобщи той, допълвайки, че икономиката постепенно се превръща в „заложник на разширяващата се държавна сфера“.