„Проблемът с това, което се нарича системата HEMS, е това, че той обединява няколко аспекта – едно е планинско спасяване, друго е водно спасяване, трето е бедствия и аварии, четвъртото е авиационно спасяване, ако самолет падне на територията на България, последното е т. нар. хеликоптерна линейка. Затова трябва да виждаме цялостната картина и тогава да посочим колко да бъдат, къде да бъдат, какъв да бъде екипажът, как да се обучава, затова не трябва само да задълбаваме в един въпрос, който се чува само напоследък – кога да дойде хеликоптерът?“
Това заяви пред БНР д-р Александър Симидчиев, пулмолог и бивш депутат от „Демократична България“.
„Отговор на този въпрос трябва да бъде – хеликоптер за кой район на България – за морските градове, за планинските, за труднодостъпните? Друг съществен въпрос е откъде могат да излитат и да кацат тези хеликоптери?“, пита д-р Симидчиев.
„При сега действащото законодателство, ако не се промени законът, единствените, които имат право да кацат извън официално сертифицираните летища, са хеликоптерите на Министерство на отбраната и на МВР. Затова и виждаме толкова често да се използва единствено Спартан, а това неефективно, когато става дума за превоз само на едно лице“, обясни пулмологът.
„Например Авиоотряд 28 е вторичен разпоредител с бюджета на Министерство на транспорта. Но ако те са към Министерство на транспорта, могат да кацат и излитат само от и на официално сертифицирани летища. А не където има пострадал човек“, уточни д-р Симидчиев.
„Затова преди да посочваме кой да бъде хеликоптерът и колко да бъдат, трябва да помислим върху това как да организираме този процес в един смислен и синхронизиран подход, което може да стане единствено с ново законодателство, свързано с това да имаме Закон за спасяването на човек. Това да включва всички видове спасяване и да се посочи конкретно кои институции, с кои свои сили и средства могат да допринесат за спасяването“, заяви д-р Александър Симидчиев.