Инджев: Ангелов чистосърдечно си призна, че няма идея що за ваксини ще се произвеждат у нас
Коментар на журналиста за завода за ваксини у нас, който премиерът Бойко Борисов обеща
Като дете, някъде около 5-6 годишен, много се чудех какво му е хубавото да е изгорял един завод. Защото по радиото въртяха народна песен с натрапчивия рефрен “изгоре за вода”. В детската ми глава звучеше като да е изгорел един завод и да са композирали възторжена песен по този повод.
Сега, когато взех да “пораствам” безвъзвратно, наблюдавам как един пожарникар (би трябвало да ) гори в пламъците на своите измислици, каквито произвежда в заводски количества. Притури към тях вчера и обещанието си за скорошно производство на СТОТИЦИ МИЛИОНИ ваксини в строящ се завод край Разград.
Няма ли най-сетне да се ядоса претръпналата му публика в България?
Едно не може да му се отрече на нашия премиер. Не си играе на дребно. Ако ще плаши с бежанска вълна, измисля си направо десет милиона мигранти, които щели да ни прегазят. После се “оказа”, че ги няма никакви. И пак благодарение на него – защото се споразумял с Ердоган и построил ограда.
Така е и с ваксините сега: нито казва какви ще да са те и как точно ще се случи така, че един строящ се все още завод буквално до месеци да започне да бълва производство в мащаби, с които бихме ударили в земята световните фармацевтични гиганти, задъхващи се от трудната задача да задоволят огромното търсене на доказано ефективни ваксини.
“Доказано ефективни” е израз, който включва много компоненти по цялата верига от лабораторията, през изпитанията върху животни, после върху хора със спазване на задължителни срокове и накрая през оценките на специалистите и юристите, както и на съответните европейски институции. Всичко това – ако става дума за българско изобретение, за каквото заговори Борисов. Но и наготово да ни предоставят да произвеждаме легитимирана вече ваксина, производството й в бленуваните от Борисов мащаби е абсолютна фантастика, пълна измислица.
Безогледното му лъгане издава до каква степен е въпрос на живот и смърт за него на всяка цена да заблуди колкото се може повече наивници, за да се задържи под някаква форма над водата чрез спасителния им глас. Това, че не жали абстрактните човекоединици, с чийто живот си играе в момент на нови български рекорди по смъртност от пандемията, едва ли вече може да учуди някого. Но той не щади и собственото си обкръжение, сред които има професори, доценти, специалисти от различни области на медицината.
За по-малко от денонощие след бомбастичната му фалшива новина за предстоящото в най-скоро време българско производство на стотици милиони ваксини, на детектора на лъжата в медиите ( в които самият Той не стъпва да даде някакво обяснение) беше изпратена цяла армия от лекари да се гърчат в опит да внесат някаква яснота по въпроса. Но няма такъв специалист, който да може да добие злато от нищото. И съответно те на практика го бламираха.
Самият здравен министър Костадин Ангелов чистосърдечно си призна, че няма идея що за ваксини щели да се произвеждат ( при това със стотици милиони) у нас. Същото под различна форма отрече да знае главният здравен инспектор доц. Кунчев. Академик Богдан Петрунов направо нокаутира безпочвеното самохвалство на премиера с пояснението, че в Разград всъщност ще се произвеждат ветеринарни медикаменти.
От обърканите опити за обяснение и разграничение на изненаданите специалисти става ясно, че не може да има никакво ударно родно производства на ваксина ( още по-малко пък на огромен брой такива) преди най-напред да бъде сключен някакъв договор с някаква чужда фирма и “някакъв си” ЕС съюз да задейства някакви процедури, позволяващи подобно производство в България. То явно съществува само в мокрите сънища за още власт на спинкащия с кюлчета, пачки и пистолет до главата Борисов.
Тъжна истина е, че Борисов изобщо не се притеснява, че пак е хванат да менти. Защото не му е за първи път и знае от опит, че му се разминава. Държи се като в онзи виц, в който партийният секретар обещавал предизборно на селяните да се сдобият с мост, а на възраженията, че нямат река, обещал да им прокара. След което вдигнал летвата с обещание за детска градина и на репликата, че в селото няма деца, обещал да им направи…
Вицът наистина е банален, но не се чувствам гузен пред читателите, че ги занимавам с баналности. Какво да се прави – най-големият успех на Борисов е тъкмо във факта, че превърна лъжата в баналност, в норма. Съучастниците на Борисов, които му гласуват, както и онези, които са му насядали на трапезата, би трябвало да реагират като нормални хора на ненормалното му поведение, но явно тъпата пропаганда е притъпила сетивата им, а лакомията е превърнала мнозина от тях в малки Борисовчета по негов образ и подобие.