NATIONAL POST: България очаква много от първата си канадска двойка

ИЗТОЧНИК

Линда Маккензи е родена в Отава през 1979 г. и прекарва тийнейджърските си години в Кортни, Британска Колумбия, малък град по средата на остров Ванкувър. Сега държи собствена пекарна и живее със съпруга си и двете им дъщери, третата  е в университета.

Само дето младият мъж, когото среща в Университета на Британска Колумбия и за когото по-късно се омъжва, прясно добилият канадско поданство Кирил Петков, наскоро е избран за министър-председател на България.

Петкова никога не е напускала Северна Америка и не знаела нищо за България, страна със седем милиона в Източна Европа, преди да срещне Петков в университета в края на 90-те години.

„Той ми каза, че България е на север от Гърция и аз все още не бях сигурна къде е“, казва Петкова.

„Но тогава никога не съм мислила, че ще се преместя тук, така че всъщност нямаше значение. Просто го харесвах.”

Петков и семейството му имигрират във Виктория, когато той е на 14. Той става добър приятел с близначката на Линда, която му е състудентка. Запознава се със съпругата си, когато и тя постъпва в същия университет - Университета на Британска Колумбия.

Животът на младата двойка върви бързо. Те се женят, когато са на 20, а първата им дъщеря Ванеса се ражда седмица преди да започнат четвъртата си година в университета. След като Петков завършва търговско образование през пролетта на 2001 г., младото семейство предприема пътуване до България, обикаляйки цялата страна с ладата на родителите на Петков над 10 седмици.

„Беше като период на меден месец — със съпруга ми, но и със страната“, казва Петкова.

След края на пътуването, Петков постъпва на работа в канадската компания McCain Foods в Брюксел, Белгия, и там Петкова завършва последния семестър на следването си по икономика. Тя приключва семестъра веднага след раждането на Ванеса.

Петкови прекарат две години в Брюксел, преди Кирил да бъде преместен в Торонто, а след това още две години в Кеймбридж, Масачузетс, където той учи за магистър, а тя работи като научен сътрудник в Харвард.

След две години в САЩ Петкови решили, че ще опитат да живеят в България няколко години и след това ще видят къде ще ги отведе животът. Петков приел работа в столицата София, като управляващ първия голям търговски парк в България. Но първо Петкова се преместила за кратко обратно на остров Ванкувър.

„Не ми беше достатъчно удобно да родя в България, така че всъщност... се преместих при родителите си за два месеца“, казва тя със смях, имайки предвид втората им дъщеря Ема. Семейството заминава от Канада за България, когато Ема е само на пет седмици, веднага след издаването на паспорта.

"През 2007 г. повечето българи, особено по-възрастните, не говореха английски. Но по това време нямаше много български курсове или ресурси. „Езикът беше наистина труден за мен“, казва Петкова.

Българският се пише на кирилица, същата азбука, с която се пише на руски. Но азбуката не била основното предизвикателство за Петкова.

„Те имат много повече времена от нас и имат мъжки и женски род, което бъркам през цялото време…. Все още правя много грешки, но българите са толкова благодарни. Те са толкова изненадани, че някой от Канада може да го научи.”

Петкова скоро можела да разговаря с таксиметрови шофьори, които не били свикнали да се срещат с хора, които са се преместили в България. „Всяко такси, в което се качвах, беше като: „О, познаваш ли този човек, Иван, от Торонто? Той ми е братовчед. Толкова е смешно, че ти си тук, а той е там!“

Не е чудно, че таксиметровите шофьори са били изненадани. През последните 30 години имаше масово изселване от България, откакто границите на страната се отвориха след падането на еднопартийния комунизъм.

Така че Петкови пренебрегват тенденцията, когато се местят там. След ритейл парка Петков създава собствена компания ProViotic, която произвежда първия в света веган пробиотик от цветето на кокиче.

Финансово независим от успеха на ProViotic – продукт, препоръчан както от Опра Уинфри, така и от великия тенис Новак Джокович, Петков насочва вниманието си към следващото поколение.

Той преподава свързани с Харвард бизнес и икономически курсове в Софийския университет, откакто се премесва в Българя, а през последните няколко години също помага на студенти да стават предприемачи, всичко това безплатно.

Двойката се сдобива с третата си дъщеря Ани през 2012 г. След пристигането си в България Петкова се занимава с доброволческа дейност, работи малко за неправителствена организация и след това се захваща с онлайн продажби за американска модна компания. Нищо съвсем подходящо; тя била затънала в коловоз и не била щастлива.

„Не съм имала работа на пълен работен ден от около седем години… Исках да се откажа и не знаех какво друго да правя", казва Линда.

В свободното си време Петкова пекла. Това било отчасти по необходимост, защото година след като пристига в България, тя казва: „Разбрах, че имам проблеми с щитовидната жлеза, които се дължат на глутен. И тогава, няколко години по-късно, разбрах, че всичките ми дъщери имат същия проблем. Тук изобщо нямаше ресурси… така че просто започнах да правя всичко от нулата.”

На всичкото отгоре Ема, нейната средна дъщеря, била диабетик.

Петкова имала известен опит с тези състояния — майка й Маргарет Макензи има цьолиакия. Диетолог, тя била разработила своя собствена смес от брашно.

„Тя беше в челните редици на разработването на много от тези безглутенови продукти и инициативи, въпреки че не печелеше от това“, казва Петкова.

Тя адаптира рецептите, за да бъдат възможно най-безглутенови и нисковъглехидратни за дъщерите й. Приятелите й започват да я молят да пече за рождените дни на децата им и „всички ми казваха, че трябва да отворя място“.

И преди три години и половина „Отворих място!“ Купих малък магазин за белгийски шоколад, сложих индустриална кухня от неръждаема стомана „и започнахме да правим торта“.

Това е началото на Amelie Sweet Shop, единствената в България пекарна без глутен. Освен че приготвя лакомства, които дъщерите й могат да ядат, Петкова предлага и печени на тези, които спазват веган, кето и сурова храна.

The National Post е канадски, англоезичен, консервативен ежедневен вестник.