36% от гражданите по света са готови да мигрират, а 59% отговарят, че биха предпочели да останат, където са. Както се очаква, най-вече младите хора в затруднена икономическа ситуация са сред потенциалните мигранти. Мнозинства склонни към миграция личат в Субсахарска Африка и Латинска Америка.
Това са резултатите от проучване на общественото мнение, проведено от Световната асоциация „Галъп интернешънъл“ в 57 държави, покриващо около две трети от глобалното население.
Младите (до 34 г.) респонденти са значително по склонни да напуснат страната, в която живеят. Почти всеки втори (44%) млад човек, участвал в изследването, казва, че ако има възможност, би искал да живее в друга държава. При младите желанието за напускане е с 8 пункта по-голямо от средното и с 21 пункта повече от това при най-възрастните респонденти (над 55 г.), от които пък само 23% казват, че биха искали да живеят другаде.
Респондентите от държави с по-ниски доходи са значително по-склонни да емигрират. 62% от респондентите в държави с по-ниски доходи (тези, които са класифицирани от Световната банка като печелещи по-малко от 1085 щатски долара на глава от населението годишно или по-малко) изразяват мотивация да живеят в друга страна. Мотивацията спада, ако държавата, в която човек живее, просперира. Сред държавите с високи доходи мотивацията да се имигрира е около 32%, т.е. половината на отчетената в най-бедните държави.
Анализът показва също, че личния доход на респондентите, образованието и заетостта се отразяват по-скоро слабо на мотивацията за мигриране. Именно общият доход на държавата обаче има значителна роля в нагласите по тази тема.
България
Точно една четвърт от участвалите в изследването българи заявяват, че ако разполагат с всички необходими документи, биха заминали да живеят в друга държава. Мнозинство от две трети (67%) отговарят, че биха останали да живеят тук. Малцина (8%) са тези, които не могат да преценят.
Противно на популярната представа за нагласите за миграция в страната ни, България се нарежда по-скоро на задните места в желанието на гражданите за живот в чужбина. Желанието за миграция сред нашите съседи от Гърция (40%), Румъния (38%) и Северна Македония (42%), например, е значително по-силно. Близки до нас в своите нагласи пък са държави като Испания (27%), Нидерландия (29%), Швеция (23%) и Австрия (23%).
Обяснението за нагласите у нас може да се дължи отчасти на продължителната десетилетна миграция към държавите от Западна Европа и Северна Америка от 90-те години насам, довела до ситуация, в която, който е пожелал живот в чужбина, вече е заминал. Фактори като възможност за дистанционна работа, повишаване на жизнения стандарт и достъп до услуги, начин на живот и стоки, не по-различни от тези в останалите държави от ЕС обаче, също не са за подценяване.
През последните години се наблюдава и известна промяна на миграционните нагласи в страната ни като цяло – запазват се високи нивата на желание за пътуване в чужбина с цел образование, развитие, квалификация, повече сигурност и по-високи доходи, но не толкова и за мигрирането за постоянно в друга държава. Животът в чужбина, макар и привлекателен, придобива очертания за конкретен времеви хоризонт – по-скоро мобилност, например при възможностите за пътуване в ЕС, а не миграция като съдбовно решение за живота.
Нагласите в страната ни са в съответствие със средните за ЕС. Там средно всеки трети би предпочел при възможност да живее в друга държава. 59% от европейците пък предпочитат да останат в държавата, в която са и сега.