Комитетът на постоянните представители на правителствата на държавите членки на Европейския съюз (КОРЕПЕР) на 8 февруари одобри временното споразумение за миграцията, което беше постигнато между председателството на Съвета на ЕС и Европейския парламент на 20 декември 2023 г, съобщи Съветът на ЕС на официалния си сайт. Споразумението представлява пакт, който включва пет ключови закона, които ще реформират системата на ЕС за предоставяне на убежище и миграция, предаде „24 часа“.
Петте закона засягат всички етапи на управлението на убежището и миграцията.
Регламентът за скрининг предвижда процедура за бързо разглеждане на профила на търсещите убежище и събиране на основна информация за тях като националност, възраст, пръстови отпечатъци и лицеви данни преди те да бъдат допуснати през границите на ЕС.
Измененият регламент Евродак предвижда актуализиране на мащабната база данни, в която ще се съхранява биометричната информация, събрана по време на процеса на проверка. Предвижда се и преминаване от отчитане на броя на заявленията към отчитане на броя на кандидатите, за да се предотврати подаването на множество заявления под едно и също име.
Част от договорката е и внасяне на изменения в регламента за процедурите за предоставяне на убежище, които да дадат възможност за прилагане на две различни процедури за разглеждане на молбите на мигрантите. Новата процедура ще се прилага за мигрантите, които представляват риск за националната сигурност, и за тези, които идват от страни с нисък процент на признаване на молби за убежище като Мароко, Пакистан и Индия. На тези мигранти няма да бъде разрешено да влязат на територията на ЕС, а вместо това те ще бъдат държани в съоръжения на границата.
Регламентът за управление на убежището и миграцията, с който се създава система за „задължителна солидарност“, ще предоставя на държавите три възможности за управление на миграционните потоци. Първата е приемане на определен брой лица, търсещи убежище. Втората е плащане на вноска за всеки кандидат, когото откажат да приемат. И третата е финансиране на оперативна подкрепа. Брюксел настоява, че системата няма да принуди никоя страна членка да приема бежанци, стига да тя да е дала своя принос чрез някоя от другите две възможности.
Последният закон в пакета е кризисен регламент, който предвижда извънредни правила, които ще се прилагат, когато системата за убежище на блока е застрашена от внезапно и масово пристигане на бежанци, какъвто беше случаят по време на миграционната криза от 2015-2016 г., или от форсмажорна ситуация, като пандемията от КОВИД-19. При тези обстоятелства националните органи ще могат да прилагат по-строги мерки, включително по-дълги периоди на задържане.
Дългоочакваното споразумение първоначално бе изготвено след маратонски тридневни преговори в края на миналата година. Интензивността на преговорите отразява колко сложно бе постигането му , посочва „Евронюз“.
Преговорите бяха съсредоточени върху широкообхватен и сложен набор от отворени въпроси, които изискваха компромиси и от двете страни, като например периодите на задържане, расовото профилиране, непридружените непълнолетни лица, операциите по издирване и спасяване и наблюдението на границите.