Един от парадоксите на епохата, в която ще живеят нашите деца, е че колкото по-дигитални ставаме, толкова повече ще се нуждаем от широка основа от базови знания, а не толкова от тясно специализирани умения. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на среща в НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“ с директори и учители от математически и природо-математически гимназии, на която бяха обсъдени мерки за насърчаване на изучаването на математика и природни науки.
„Нашата система е свръхамбициозна откъм профилирана подготовка“
- Реклама -
, подчерта министър Вълчев. По думите му прекалено амбициозните програми по някои природни науки като химия и физика демотивират учениците със средни когнитивни способности. Същевременно часовете по тези предмети са силно ограничени, а материалът е тежък, което принуждава учители и ученици да препускат през него.
„Днес все по-ясно се вижда, че математиката и природните науки ще бъдат в основата на бъдещите професии. Защото математиката развива умения като логическо мислене, абстрактна интелигентност, дисциплина на мисленето и концентрация – умения ключови за 21 век.”
В тази връзка МОН обмисля различни мерки за насърчаване на обучението по математика и природни науки, които да се обсъдят и с представителите на математическите гимназии.
Обсъжда се профилираната подготовка да не е толкова амбициозна, а учебните програми да се преструктурират така че да се даде повече време за затвърждаване на знанията, за упражнения и за дълбоко учене. Министърът представи и идея за регламентиране на хибридни профили в гимназиите. Това ще даде възможност за разширено изучаване например на математика или природни науки към основния профил.
“Трябва да пренастроим образователната система към интересите на обществото и към подготовката на кадри за сфери, които ще спомогнат за икономическо развитие на страната ни”
Поставен бе и въпросът част от математическите и природо-математическите гимназии да станат специализирани училища. Това ще даде възможност на учениците, които са приети в тях след 4. клас, да продължат обучението си до завършване на гимназиалния етап. Училищата отделно ще продължат да осъществяват прием и след 7. клас и да разкриват допълнителни паралелки, ако е необходимо.
В дискусията участваха и заместник-министърът на образованието и науката д-р Емилия Лазарова, директорът на дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“ в МОН Евгения Костадинова, представители на академичната общност, експерти от МОН, преподаватели и училищни ръководители.
Един от парадоксите на епохата, в която ще живеят нашите деца, е че колкото по-дигитални ставаме, толкова повече ще се нуждаем от широка основа от базови знания, а не толкова от тясно специализирани умения. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на среща в НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“ с директори и учители от математически и природо-математически гимназии, на която бяха обсъдени мерки за насърчаване на изучаването на математика и природни науки.
„Нашата система е свръхамбициозна откъм профилирана подготовка“
- Реклама -
, подчерта министър Вълчев. По думите му прекалено амбициозните програми по някои природни науки като химия и физика демотивират учениците със средни когнитивни способности. Същевременно часовете по тези предмети са силно ограничени, а материалът е тежък, което принуждава учители и ученици да препускат през него.
„Днес все по-ясно се вижда, че математиката и природните науки ще бъдат в основата на бъдещите професии. Защото математиката развива умения като логическо мислене, абстрактна интелигентност, дисциплина на мисленето и концентрация – умения ключови за 21 век.”
В тази връзка МОН обмисля различни мерки за насърчаване на обучението по математика и природни науки, които да се обсъдят и с представителите на математическите гимназии.
Обсъжда се профилираната подготовка да не е толкова амбициозна, а учебните програми да се преструктурират така че да се даде повече време за затвърждаване на знанията, за упражнения и за дълбоко учене. Министърът представи и идея за регламентиране на хибридни профили в гимназиите. Това ще даде възможност за разширено изучаване например на математика или природни науки към основния профил.
“Трябва да пренастроим образователната система към интересите на обществото и към подготовката на кадри за сфери, които ще спомогнат за икономическо развитие на страната ни”
Поставен бе и въпросът част от математическите и природо-математическите гимназии да станат специализирани училища. Това ще даде възможност на учениците, които са приети в тях след 4. клас, да продължат обучението си до завършване на гимназиалния етап. Училищата отделно ще продължат да осъществяват прием и след 7. клас и да разкриват допълнителни паралелки, ако е необходимо.
В дискусията участваха и заместник-министърът на образованието и науката д-р Емилия Лазарова, директорът на дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“ в МОН Евгения Костадинова, представители на академичната общност, експерти от МОН, преподаватели и училищни ръководители.
