България и Европейският съюз навлизат в нов период от своето развитие, в който ролята на дипломацията ще играе все по-важна роля на фона на тежките конфликти, които бушуват до нашите граници. По тази причина София се нуждае от опитни дипломати, които да защитят нейните интереси в ключови за нас точки, каквито безспорно са столиците на балканските държави и на някои водещи западноевропейски сили.
Приоритетите на българската външна политика бяха начертани през 1997-1998 г. и последователно бяха реализирани с приемането ни в НАТО през 2004 г. и присъединяването ни към ЕС през 2007 г.
В периода след 1997 г. София следваше политика синхронизирана с интересите на ЕС. Страната ни нито веднъж не застана на погрешната страна на историята – не се съюзи с военнопрестъпници, каквито са режимите, управлявали в Сърбия през по-голямата част от съвременния период, не подкрепи и инициираните от тях етнически прочиствания в Косово и Сребреница, както и опитите за тяхното оправдаване през миналата 2024 г. За разлика от Белград и Атина винаги сме зачитали пълния териториален суверенитет на РС Македония.
Нещо повече по време на своето председателство на ЕС София направи много, за да върне темата за разширяването на ЕС със западнобалканските страни в дневния ред на съюза и някои от тях, които изпълняват условията на Брюксел вече преговарят за членство. Други трябва да проведат необходимите реформи и да спазват принципите на добросъседството, ако искат да станат част от най-успешния икономически и политически съюз на Стария континент. София им даде тази възможност със своето председателство, сега всичко зависи от тяхната воля за реформи.
България не допусна и навлизането на китайски инвестиции в ключови сектори като транспорт и телекомуникации, въпреки изкушаващите предложения. Като цяло можем да кажем, че за пръв път от последните 100 години ние нямаме неправилен външнополитически ход.
Но не можем да не отбележим, че след нашето председателство в ЕС външната политика мина на втори план и дори се маргинализира, особено през последните 3-4 години на вътрешнополитически сътресения и безвремие. На ключови посланически постове бяха назначавани не просто бездействащи, а открито работещи срещу държавните интереси хора. Някои дори си позволяваха да не изпълняват нарежданията от София. За някои от тях чуждото влияние и зависимост са безспорни.
В момента са вакантни няколко десетки дипломатически мисии. В тази смутна ситуация лица, които не заслужават да бъдат наричани посланици, искат да прескачат от едно ключово място на друго. Тези лица престъпно бездействаха, когато в няколко балкански държави се вихреше агресивна антибългарска политика, която застрашава стабилността ни. Именно в тези ключови горещи столици в Западните Балкани така наречени „дипломати“ се опитват да станат посланици. Един от тях използва региона като плацдарм за по-висок пост в Страсбург, въпреки че няма нужната компетентност.
В тази трудна ситуация, когато в близост до нас се водят войни, които могат да се разширят по посока на ЕС, е важно в Западните Балкани и европейските институции да ни представляват силни и можещи личности.
Ако ключовите фигури в България в момента – лидерите на политическите партии, МВнР, президент – не успеят правилно да преценят рисковете, те ще се превърнат в първите жертви на престъпленията, които ще бъдат извършени от едни подобни некомпетентни „дипломати“.